Едно момче от класа, с което сме близки, в часовете по танци танцуваме заедно от 5 години сега ме харесва. Но аз - не. Харесвам го като приятел, нищо повече. Харесва ме, ОК, обаче ми досажда постоянно . В скайп се прави на мачо, а всъшност едва ми каза "Заповядай", когато ми подари подарък в училище. Той се е обърнал за съвет към една моя приятелка и тя му казала какво харесвам и така нататък. Не съм сигурна, но май му е казала, че той "има шанс" със мен - което е хипер голяма лъжа и сега момчето се е така обнадеждило. И понеже съм отличничка, той сега все зад мен се влачи, постоянно и се прави, че говори с приятелите си за учене, за свързване на някакви вериги по химия и такива . Това е страшно досадно, а и освен това не мога да се отърва. Всички изпадаме в такова положение, да харесваме някой, който не отвръща на чувствата ни. Разбирам го, но пък имам и лично пространство. По тъпия скайп ми пише "zdr" по 10 пъти на ден и ме пита все за учене . Имам добри оценки, ама не съм някакъв зубър дето живота му зависи от едно 5,98 и ще разплаче . Проблема е, че е адски досадно, не искам да му нараня чувствата, но не искам и да му давам шанс. Искам пространство - не някой да тича след мен 12 часа на денонощие . Искам да му кажа по деликатен начин, че не се интересувам от него или дори незнам какво да правя ... как бихте постъпили вие?