Такаа....ами раздвоена съм между приятели и семейство.
От една страна искам да съм със семейството си още повече , че само като си представя , че повечето неща утре майка ми ще ги направи точно за мен..Тъпо ми е да ги зарежа , въпреки че ме разбират,ама аз съм си такава.
От друга страна една супер готина групичка момичета ще се събират и ме поканиха.Приятелки сме си и ще се радвам да сме заедно.
И в двата случая ще се чувствам добре , но се оказва , че и в двата случая дори и по време на самата вечер , когато съм решила постоянно ще ми се върти в главата " Дали не трябваше да съм с тях ..? ".
Адски колеблива съм и сама се ядосвам на себе си.
Елементарно решение на пръв поглед не мога да взема.