Съжалявам, че пускам тази тема, но отстрани изглежда толкова лесно, на думи също... но тия моменти на слабост ме убиват. Пределно ясно ми е , че не трябва да го търся повече, че не го заслужава... все си повтарям, че е за добро, но защо продължавам да го мисля и да искам да го видя, като той така ме нарани?! Какво ми липсва? Достойнство? Вече го загубих напълно... и ми е чудно какво още трябва да направи, за да се откажа...?! Получих "всичко" на тепсия.. като почнем от "не ми пука за тебе вече", "няма да ми липсваш", "целувах се с еди си коя" ... на моменти ме е яд и си казвам КРАЙ! После.. какво?! Все едно всички тези неща ми излизат от главата и започвам да се измъчвам. От няколко дни съм все с приятели някъде, но какво? Пак мисля само за това, докато той си прави кефа. И от там се опитах да се надъхам. Казах си:щом той е щастлив и не му пука, на мен за какво да ми пука?! И ето. Пак пиша тема, защото се чувствам в безизходица. На косъм съм да го потърся и после всичко да се почва отначало:да се самосъжалявам, да си казвам край и пак да губя воля заради тая проклета надежда... Много ме боли без него, без онова добро момче, което беше, което му пукаше. И не знам какво да правя вече...