Прочетох го и наистина ме разчувства, много истински си описала това, което изпитваш.
Знаеш ли, с течение на времето, започнах да осъзнавам някои много важни ЖИТЕЙСКИ ПРАВИЛА.. :
1. Този, който заслужава сълзите ти, НИКОГА не би те накарал да плачеш.
2. "Грешката ми от самото начало беше ,че премълчавах действията му ,които ме дразнят ,премълчавах разочарованието и вдигах глава .. И всичкото това ,защото го обичах прекалено много .." Никога не прави компромиси със себе си, премълчавайки нещо, което всъщност не ти се нрави. Казвай право в очите. Проблемът при мен е абсолютно същият, излишно е да коментирам колко трудно е понякога това да надвиеш над самия себе си и да се пребориш с даден страх. Но трябва да се борим. Да казваме това, което мислим.
3. Доскоро считах, че момчетата, които са доста по-големи от нас /говорим за разлика 3-4 години, не повече; а не съответно за разлика 1-2 години/ са напред и в мисленето, имат по-голям житейски опит и изобщо, мирогледът им е друг. Да, обаче се оказа, че система големи-малки не съществува. Хората се делят на достойни и жалки!
Гледай напред и търси стойностното... Защото, както, убедена съм, знаеш - опаковка без съдържание е боклук.
Гледай напред... и се опитай да бъдеш оптимист.
Ако случайно пък не можеш да се настроеш оптимистично, това отново има хубава страна. Знаеш ли каква е? Че ПЕСИМИСТЪТ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗОЧАРОВАН.
Каквото и да става, гледай напред ! Успех през новата година
