Здравейте.. направо започвам, че да не става много дълго
Има едно момче, което не ми излиза от главата. Проблема е, че с това момче скъсахме още преди години. Знам, че не го харесвам, но просто ми е хубаво да си спомням старите моменти, да ходя на старите места и т.н. След него съм имала и други гаджета, той също, но с никой от тях не съм се чувствала както с него. Няколко месеца след като бяхме скъсали изобщо не се виждахме, но една вечер се събрахме случайно с няколко хора и той беше там. Лигавехме се това онова и после той ми писа в скайпа и си говорихме много. Той ми каза, че когато сме скъсали месеци след това още не е могъл да ме забрави. Таман бях започнала да го забравям и когато ми каза това в главата ми стана голяма каша (бяхме скъсали заради приятели, който завиждаха.. най-накрая успяха да ни разделят, защото и на двамата ни беше писнало постоянно да има нови и нови интриги..). Знам, че и двамата много се променихме, вече нищо няма да стане между нас. Вече дори не се виждаме. Последно го видях като хората (иначе понякога го виждам така от прозореца ми като минава ) сигурно преди 2-3 месеца и той ми каза само "Ее, вече и едно здрасти няма, брат" и аз не му обърнах голямо внимание. Не знам защо не мога да забравя миналото и всичко останало. Понякога постоянно говоря за него и чак аз си се дразня. Не мога да се спра просто.. Не знам какво ми става. Някакви мнения по въпроса?
пп: Стана малко дълго, но исках да споделя, защото напоследък няма много с кого да говоря.
Спри за момент и го погледни .. Той вижда мен в твоите очи .