- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Разкъсан флаг
Разкъсан флаг
Захвърлени като ненужни
крайници и одежди
затиснати в помията на
живота и неговия пламък
висваме на бесилата;
висваме на бесилата –
и крещим.
Крещим като звяр убит
проклятие земно метнал
крещим и със стареца изпит -
в изгнилите му ръце
таим своята живина
таим своето биещо сърце.
Ние сме Отхвърлените
и в свят от лъжи
сами срещу себе си стоим
плюем срещу дните
и екове земни
с очи изморени все броим.
А бесилата хлопват
щракват съ’ зъби-клуп
не ни интересува това -
в студ живяхме без сърца
щом трябва ще умрем во студ;
Захвърлени!
затиснати!
увиснали глави
чуваш песента ни, нали
чуваш песента?
Свят нов творим с хиляди гърла.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
![]()
Добра работа !