Имам нужда някой да ме изслуша без да ме прекъсва и да ми дава съвети. За това пиша тук.
Ето какво стана... С едно момче се познаваме от година. В началото имаше чувства между нас, бяхме заедно, но в последствие се разделихме. На мен ми беше тежко да го приема и не можах. Но натиках чувствата си надълбоко в съзнанието и не ги показвах пред него. Бяхме много добри приятели. В един момент се случи така, че получих признанието, че отакто сме се разделили той изпитва някакво странно привличане към мен, но и същевременно нещо му пречи. Аз все още имах чувства към него. Нещата си вървяха по старо му - само приятели. Но снощи се случи нещо спонтанно. Явно и неговите чувства се пробудиха и бяхме много близки. Чувствах се сигурна в неговите прегръдки. За първи път се почувствах наистина на мястото си с някого. Беше ни много приятно и на двамата. Но и двамата знаехме, че не може това да продължи. Има много други неща, които ни пречат. Но за мен момента беше незабравим. Поговорихме след това и се разбрахме, че ще си останем приятели и толкова. Но мен в момента много ме боли. Боли ме психически и физически. Треперя, нямам желание да ям, за нищо нямам желание. Искам да си причинявам болка по-силна от тази, която изпитвам, за да я заглуши и притъпи. Не виждам никой друг освен него. Така е откакто се запознахме. Правех опити да изпитам чувства и към други, но нещо все ми пречеше. Сега вече не искам да си помагам. Сякаш времето е спряло и аз чакам него, залята от болка. Аз искам да е така. Не искам да чувствам нищо без него. Ако не мога да имам него, не искам да имам нищо. Искам да застина просто. Знам, че това са много силни думи, но наистина така се чувствам. И нищо друго няма значение.