+ неочакван едночасов разговор с човек, който си мислех, че ме е забравил
+/- и да не стане така, както искам, ще стане по другия начин, което пак е добре, само ще трябва да премина през разочарованието и съжалението на всички, които познавам защо хората се правят на толкова загрижени, когато се провалиш? защо им казваш 'няма нищо, отвори ми се другата врата, наистина не ми е гадно', а те те гледат съжалително, все едно се самонавиваш и клатят глава? :Д възможно ли е наистина да не ти е гадно, когато си вложил много усилия в нещо и то не се е получило?
- миналото винаги има значение, мамка му