---Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

...

...себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

...

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

...

Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

...

На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!

...

а вий... вий сте идиоти!



Е т'ва са ми големите минуси.
Извадила съм от контекста куплетите и не съм спазила последователността в "Борба", обаче така ми звучи по-добре.
За съжаление това е начинът, по който се чувствам напоследък сред глупците неразбрани.