Някъде в гърдите нещо ме раздира.
Стига чак до гърлото ми.
Болката е непоносима и едвам я търпя.
Киселината от очите ми бавно се стича по лицето.
Искам да изкрещя, но нещо ме спира.
Толкова съм изморена от всичко.
Почти не стоя на краката си от умора.
Всичко е срещу мен.
По този начин намразих всички.
Никой не ме заслужава.
Никой освен теб.
Страхувам се.
Тъмнината е толкова грозна.
Не искам да страдам.
Убий ме!
Направи точно това, да!
Вярваш ли в чудеса?
Аз не вярвам.
Никога не съм била щастлива.
Обичал ли си някога?
Аз не съм.
Сърцето ми е сковано в лед.
Желал ли си някого?
Аз съм.
Душата ми крещеше, но той не чу.

--
съжалявам.. тъпо е! просто исках да споделя