Един път,когато бях скарана с майка си,реших да се пошегувам с нея...
Купих си дневник и започнах да пиша в него(част от нещата бяха истина,а част невероятни лъжи от сорта че съм се напивала до забрава и т.н.).Бях написала,че си имам гадже, което е на 14,а аз тогава бях на 11.
Един ден го оставих на видно място(на един рафт).Бях сигурна,че понеже сме скарани ще се опита да го прочете.Вечерта тя пиеше вино и ме попита дали искам,а аз любезно и казах,че не пия алкохол.Тя ме гледа тъпо известно време и после ме пита дали съм влюбена в някое момче.Аз й казах: "Защо? Намекваш ли нещо?Дори и да съм влюбена,не бих ти казала.Но не съм." При което тя изтърси: "Хаха,да бе.Прочетох дневника ти...Пиянствата и гаджето.Имаш ли нещо да ми кажеш?" Аз прихнах.Смях се сигурно един час,а тя ме гледаше глупаво отстрани и не схващаше. После й обясних,че всичко било лъжа.И двете дълго се смяхме,после се сдобрихме и тя вече не ми чете дневниците(е,може би защото вече не пиша много в тях).От време на време,докато пиша в тях,поглежда,но сега съм направила така,че и да прочете,нищичко няма да разбере.