Водя си дневник,колкото и смешно да звучи.Има много неща,които няма как да кажа на майка си и затова си ги пиша в тетрадка.Така си изливам емоциите и ми е много по-добре.К
Като бях по-малка,на 6-7 години,веднъж мама ми беше купила малко дневниче на Winx Club с ароматни розови листи и катинарче.Аз много го харесах и ѝ благодарих,а тя ми даде обещание,че каквото и да става,няма да го чете.Аз си пишех всеки ден за най-различни глупости-от ходене до супермаркета до срещата с едно момче в блока .Като го изписах,си го прибрах и си купих нова тетрадка,която да ми служи за дневник.И така,минаваше времето и вече имам сигурно 9-10 тетрадки...
Аз без дневник не мога.Просто не мога.Все някъде трябва да напиша нещо,било то план за сваляне на момче,било то разказ за събитие...
Ако майка ми ми прочете дневника...хмм..Тя никога не би го прочела,а и винаги когато апочна дневник,нарочно го започвам отегчително,защото дори някой да иска да го прочее,след като види първите 5 страници,просто ще се откаже.Но все пак,ако майка ми ми прочете дневника...няма да направя нищо ,защото ще съм мъртва! Ако беше прочела майка ми написаното...не ми се мисли.Все пак,бих ѝ се разсърдила супер много,защото това си е лично и никой няма право да ми го чете...