Хммм точно затова стават всичките недоразумения, слънце

Нещата не се подразбират. Пример:

Прекарваш много време заедно с колегите ти(от училище или работа) и правите подобни(или едни и същи) неща. Да ама не се подразбира че сте приятели нали. Да, ама не със всички имаш перфектни отношения. И не всички са ти приятни нали.

Друг пример:

Ходиш с някого 2-3-4 години. Живяла си с него. Преживели ли сте всичко - подразбира се че сте един за друг и трябва да се ожените. Да, ама не

Пример три:

Подразбира ли се че след като излизаш на романтична среща с някого ТРЯБВА да се целунете?

Надявам се схвана идеята. Нещо естествено за теб, е съвсем неестествено за друг. А нещо невинно премълчано, макар и неволно след това се връща и се тълкува с коренно различен смисъл.

Та на идеята - той не е подозирал нищо за да иска да я следи или да гледа на кого какво пише. Така че пак стигаме откъдето тръгнахме.

Теб ще те жегне - това е ключовия момент. Ще ти обясни приятелят ти, ще му повярваш и ще се сдобрите. Ама пак ще остане "горчивото усещане в устата". Сама се сещаш че семето на съмнението посято веднъж, не дава мира на човешката душа. "Коя е, каква е, щом са само приятели защо не ми е казал, бла бла.. " Схващаш накъде бия. И в един момент това ще си даде външното проявление. И твоя приятел ще седи с пръст в уста, невярваш какво и откъде му идва.

Авторката като/ако се появи може да потвърди думите ми и ще сме стигнали до разковничето на историята.

А ако му е казала то обяснението ео ще по просто. Той просто не и вярва, толкова колкото твърди. И се изкарва жертва.

Колко удобно, не мислиш ли