Вярно, че ти е майка и ти е дала супер много, но не бива да ти се меси чак толкова в живота. Вече си голяма, не си детенцето на мама и трябва да се научиш да взимаш сама решения. Дори и да правиш грешка с това момче, поне ще си я направила, защото така си искала и така ти се е сторило правилно, а не защото майка ти така е искала. Нали се сещаш, "ако падна, по-добре да знам, че съм паднала, отколкото че някой ме е бутнал". Кажи и', че трябва да те пусне, колкото и да те обича и да иска най-доброто за теб, защото не може цял живот тя да решава вместо теб, щото един ден нея няма да я има и ти няма да знаеш какво да правиш. Ти трябва сама да трупаш опит и да се поучаваш от собствените си грешки, за да не ги допускаш отново, защото колкото и майка ти да е сигурна, че нещо не е правилно, докато не го направиш самата ти и не се увериш, че наистина е така, все ще се колебаеш.


П.П. Малко неразбрано стана, дано си разбрала за какво говоря. (: