.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1

    Спешно ми трябва ЛИС

    Спешно ми трябват
    Ако може да са готови до неделя.
    Благодаря Ви предварително.

  2. #2
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 534
    Родният дом – пристан за наранената човешка душа

    (ЛИС върху „Да се завърнеш”)

    Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик
    в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество,
    изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни
    изживявания.Въпреки, че има нелеко детство и минало, то е много скъпо за
    него.В стихотворението „Да се завърнеш” той пише с тъга за бащиния дом и
    времето, когато е живял там, поради невъзможността да се завърне.Поетът
    представя родния дом като пристан за наранената от действителността
    човешка душа.

    Лирическият герой на Димчо Дебелянов е сложна и противоречива личност, в
    която се борят силата и безсилието.Нежната душа на поета се стреми към
    мечтани светове, копнее за хармония и равновесие.Непреодолимата жажда за
    душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп
    спомен.

    Това е щастливо завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и
    топлина, с безброй възможности.Невъзвратимо отминали, преживените години
    са романтичен спомен - свят на покой и душевна чистота, който причинява
    безутешна тъга и носталгия.

    Потиснатата душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се
    завръща в своя тих и уютен пристан:

    Да се завърнеш в бащината къща,

    когато вечерта смирено гасне

    и тихи пазви тиха нощ разгръща

    да приласкае скръбни и нещастни.

    Самотният, нещастен и лутащ се лирически герой на Димчо Дебелянов,
    отблъснат от враждебната и студена действителност, търси морална опора и
    сигурност.Прекачването на родния праг го изпълва с вълнение и
    тъга.Вътрестиховата анафора: „тиха” и епитетът „скръбни и нещастни”,
    създават усещане за невъзвратима загуба.Тихият пристан на дома изплува в
    приглушената лирична светлина на поетичната мисъл.Вечерта „гасне”, но
    образът на „бащината къща”се „завръща”светъл и реално зрим в изповедите
    на душата.Тя също се „завръща” в своя „дом”.В символното пространство на
    родното поетът се докосва до образа на бащината къща и нейния праг,
    двора, „стаята позната" и „старата икона”.

    Метонимичните образи: къща -двор - стая, чертаят духовните граници на
    три пространствени среди, превърнати в символи на завръщането.Героят,
    отделил се от родната стряха, се завръща със съкровения трепет на
    синовната обич към „бащината къща”.Поетичната дистанция между блян и
    действителност се „топи”.Родният дом, едновременно спомен и художествена
    реалност, е целта на мечтаното „пътуване” към света на „дните
    предишни”.За миг тъгата отстъпва и „Кат бреме хвърлил черната умора”,
    духовно просветлен, героят отново се „завръща” в реалния,груб
    свят.Елегично е душевното изживяване на спомените и затова носталгията е
    елегичен вопъл на душата -наранен, за да се изправи отново с нов пламък в гърдите си, е един от
    многото, търсещи нежността и спокойствието в майчината прегръдка:

    Да те присрещне старата на прага

    и сложил чело на безсилно рамо,

    да чезнеш в нейната усмивка блага

    и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

    Повторението: „мамо, мамо”, внушава усещане за копнеж по родното.В този
    миг, превърнат във вечност, спира движението, спира дъхът.А в „стаята
    позната” „чака” майчината „усмивка блага”.Нов спомен просветлява тъгата
    и лирическият герой продължава своето „пътуване” към родното.

    Глаголната форма „чезнеш” символно разкрива интимната тайна на душата,
    закопняла за майчина ласка и обич.Това е блаженият миг, когато „сложил
    чело на безсилно рамо", умореният от житейски грижи и несгоди син се
    изпълва с нови сили.Святата майчина обич го преобразява, а животворната
    „усмивка блага" му връща вярата в доброто и го дарява с любов.

    Лирическият герой влиза „смирено” в познатата си стая, която е последна
    „пристан и заслона” за него.Родният дом е подслон за героя от жестоките
    бури на действителността.Той шепне „тихи думи” пред „старата икона” –
    траен белег на родовото и символ на вярата, за да получи опрощение.

    Миналото е единствен „пристан” за скръбната душа, простила се с мечтата
    по топлия свят на дома.Но реалността е друга – в нея душата се чувства
    самотна, нещастна, неразбрана.С болка лирическият герой разбира, че в
    този сив, негостоприемен свят не може да се живее без топлината , без
    спокойствието на дома.Уморен от живота, подтиснат и тъжен, той свързва
    края на житейския си път с родното.

    Аз дойдох да дочакам мирен заник,

    че мойто слънце своя път измина.

    За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния
    пристан.Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно
    неосъществим, безвъзвратно изгубен.Това поражда елегичния тон на
    творбата.Мислено се борят два свята - на миналото, свързан с радостта и
    близостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с
    отдалечаването и мъката, със студенина и безнадеждност.Надделява
    усещането за обреченост, защото героят е „печален странник” в света на
    родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае
    настоящето:

    О, скрити вопли на печален странник,

    напразно спомнил майка и родина!

    Веднъж напуснал пределите на родното, лирическият герой в елегията на
    Дебелянов е обречен да живее в реалния свят.Той не може да се върне
    назад, не е открил и друг свят, към който да се приобщи.Затова страда,
    лишен от всичко скъпо.Останали са само спомените.А те са духовен пристан
    за наранената му душа.Чрез спомените той се отделя от действителността и
    намира утеха, но и болка поради невъзможността да се завърне в тъй
    скъпия роден дом.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си