Пфууу... Тука чета, че някой хора не могат дори час един без друг, насълзявали им се очите като затворят телефона и някакви такива... ле-ле-ле-ле... А аз си мислех, че прекалявам като ми е мъчно, а аз съм в друга държава! Мога да кажа само: Блазя ви на вас, които имате гаджето си до себе си и можете да се видите по всяко време, радвайте се на това и го ценете, не се натъжавайте, че 1 или 2 дена не се виждате, защото има хора, които не се виждат с месеци. Аз съм така с моя приятел и ми е много мъчно, постоянно мисля за него и не мога да се съсредоточа като хората за изпитите си. Преди броях дните, докато се видим (42, 41... 30.. 28... т.н.) сега се отказах от това, защото е мъчение, все едно не живея тук и сега... Просто ми е мъчно и си мисля за него... Така че радвайте се, че човека, когото обичате е до вас и най-важното, НИКОГА НЕ ГО ПРИЕМАЙТЕ ЗА ДАДЕНОСТ!!!!!!!!
Целувки от мен