Споделете..

[plmn]

Интересно ми е... Пука ли ви за мнението на другите?
А пука ли ви за другите като цяло? Какво те мислят (за вас), защо например някой не ви харесва без да има очевидна причина...чувствате ли се зле заради това?
Друго.. имате ли навик да (само)анализирате прекалено? Примерно себе си, защо сте казали нещо си, какво е трябвало да кажете/направите, как сте го направили, връщате ли се към минали случки и т.н.
И още нещо, което ме дразни много.. често ли ви се случва когато казвате нещо, хората да ви игнорират? Примерно някой уж слуша, а изведнъж се обръща и се включва в друг разговор, т.е. той въобще не ви е слушал.. или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... ? ?!?! ?? ? супер странни са ми тия неща, на кво се дължат според вас, случват ли ви се? бъдете честни ;д

[ArrowsOfDeath]

Пука ми, но само когато мнението е на човек, когото уважавам.
Относно безпричинно да не ме харесва някой съдя и по себе си, защото понякога има хора, които без да ги познавам изобщо ме отблъскват я заради външност, държание и др.
Иначе да, често ми се случва да обмислям постъпките ми, особено когато съм сгрешил. Предимно вечер, преди лягане, набързо си анализирам изминалия ден.

[PinkFloydSound]

Естествено, че ми се случват. И естествено, че ми пука.
Адски обидчив човек съм, супер емоционална и ранима, обиждам се на най-малкото нещо. Случвало се е да рева заради обидата на някой непознат, ама... Шанс. Това е един огромен минус, ама няма какво да направя по въпроса.
Иии.. анализирам се ПОСТОЯННО. Аз май-май живея само в миналото си.
Абе, всичко което описа в темата си, правя... Ужас.

[Psychoman]

Не. Не се чувствам задължен да ми пука, за което и не ми пука.

[cherinka]

Ако ми пукаше нямаше да съм жива.

[MissInd3p3nd3nt]

Пука ми,ама не винаги.Иначе ми е интересно защо примерно някой го дразня или не ме харесва.Случва се и понякога да се обидя (тънкообидна съм все пак)

[RAWRRR]

Пука ми когато е негативно и е изказано на глас пред близки мои приятели и познати, които разбира се, са били така добри да ми го кажат. Напоследък ми се случва това често. Всъщност най-дразнещото в случая е точно курвенската постъпка да приказваш глупости за човек, който нищо не ти е направил и наглостта да го кажеш, пред близък на него приятел само за да се направиш на интересен.Самата обида няма значение.


Колкото до положителното мнение и комплименти приемам само от ограничен брой хора, защото съм безумно скромна.

[Marinchety]

Пука ми и се интересувам от мнението само на хора, които са ми близки. За другите хич не ме грее ....

[mmKamm]

Научих се да не ми пука за мнението на хората за каквото и да е нещо, свързано с мен. Няма смисъл да ти пука. Не може да се харесваш на всички. Супер малоумно е да се опитваш да се харесваш на хората да се променяш така, че мнението им за теб да е добро - един вид да живееш заради тях, а не заради себе си. Важно е моето мнение за мен. Приемам мненията на приятели, но в крайна сметка естествено си държа на моето.
Случва ми се да анализирам свои постъпки, когато усетя, че съм постъпила тъпо, но това става за доста кратко време, защото все пак квото е било е било и няма смисъл да се заравям в миналото, тъй като не мога да го променя. Връщам се към минали случки, ако те са били прекрасни за мен и искам да ги изживявам пак и пак и паааааак ииии си ги преповтарям на ум
Аз винаги казвам на хората, които са с мен , че не ме ебе дали ме слушат когато говоря или не, важното е да не ми казват "Млъкни, не те слушаме", а да си мълчат и да се правят, че ме слушат, дори и в момента да си мислят за техни неща
Ако имам да кажа нещо много важно за мен, а другите са заети с тяхни разговори, кресвам няколко пъти и всички ме слушат

[balon4eeeee]

Най-учтиво се държа с хората които са ми безразлични .

[realantisocial]

На всички им пука. И то много. Няма човек, на който да не му пука другите к'во мислят за него. Факт.
Всеки, който казва обратното или лъже или не може да проумее това.
На мен, аз си признавам, ми пука к'во се говори за мен. Разликата, обаче е, че аз съм претръпнал. Но то е различно. Не означава, че ми е все тая дали ще се говорят лайна, лъжи и измислици по мой адрес.

[Swinkenhoffer]

Най-много ми пука за мнението на хора, които смятам за авторитети по някакъв въпрос, касаещ мен.
И е вярно, че няма човек, на когото да не му дреме какво се дрънка зад гърба му. Най-малкото на всеки му става (не)приятно, когато чуе нещо хубаво за себе си (и обратното), което пак говори за един вид "зависимост" от общественото мнение.
Ако всички бяха такива непукисти за каквито се описват, защото е куул, щяхме да живеем в много по-различен свят. И аз искам да се увия с перде и да се разхождам с петуния на главата, ама ебаси...

[hottie]

Пука ми...ама сега не ми се обяснява

[Canis_Dirus]

Пукат ми ставите...
Старост-нерадост.

[stayh1gh]

Въобще не ми пука..

[kypo]

Интересно ми е... Пука ли ви за мнението на другите?
А пука ли ви за другите като цяло? Какво те мислят (за вас), защо например някой не ви харесва без да има очевидна причина...чувствате ли се зле заради това?
Друго.. имате ли навик да (само)анализирате прекалено? Примерно себе си, защо сте казали нещо си, какво е трябвало да кажете/направите, как сте го направили, връщате ли се към минали случки и т.н.
И още нещо, което ме дразни много.. често ли ви се случва когато казвате нещо, хората да ви игнорират? Примерно някой уж слуша, а изведнъж се обръща и се включва в друг разговор, т.е. той въобще не ви е слушал.. или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... ? ?!?! ?? ? супер странни са ми тия неща, на кво се дължат според вас, случват ли ви се? бъдете честни ;д

едно време ми пукаше и винаги гледах да изглеждам добре и да се държа добре, ама после видях че на никой не м удреме за теб и им теглих една майна. са си ходя кога м ие кеф като дрипа и не ми дреме, правя и си говоря квото искам без да ми пука, щото след 2 часа всекой те е забравил и ти е ебал майката на ум.
мен винаги ме обичат хората, щото съм много словоохотлив. харесват някой да им прави тъпи смешки и винаги ми идват от вътре - не само уригане и като говоря винаги ме слушат с отворени усти и като са заслепени от красотата ми се възползвам ако са мацки и си го намърдвам у устенцата, ако нема женски мое и мъжки ае са не сме максималисти. само гледам да нямат много кариеси че не искам главоча ми да хваща котлен камък и да ми скръца като му троша главЪта

[guinessgirl]

разбира се,че ми е гадно,като разбера,че някой говори кофти неща за мен или че не ми се кефи (без да съм направила нещо).
но не ми е толкова важно.
до са верно да съм се хвърлила от покрива,ако вземах чуждото мнение присърце,щото хората не ме харесват много- много. а най-тъпото е,че няма причина да е така.

а иначе ме слушат,или ако не ме,поне се правят и мънкат некви неща в отговор. не ме игнорира никой.

[vikitolove]

Пука ми...ама сега не ми се обяснява

+

[Bimmer]

Повечето казват, че чуждото мнение не ги интересува, но в повечето случаи лъжат
Да, мен ме интересува чуждото мнение, освен когато не е изказано без да го поискам.

[DarkKisss]

Пука ми за мнението на тези, които уважавам и са ми близки, въпреки това дори ако имаме разногласия бих послушала вътрешния си глас, а не тях.
Самоанализирам се, да. Мисля за миналото, но не прекалено много.

[Still1ME1Still1HERE]

През к*ра мие за мнението на другите,зачитам само това на родителите ми и приятелите ми или бивши добри приятели.Винаги сравнявам всичко с миналото,за да разбера как е най-добре ще се получи следващият път.Иначе не ми се случва често да говоря на някой и той да се обърне и да започне да говори с друг.Точно от такива хора се дистанцирам.

[Luscious_Heart]

Понякога съм объркана и имам нужда от мнение на друг. Именно тогава се намесва чуждият опит.

Swinkenhoffer
МнениеПуснато на: Сря Яну 06, 2010 11:14 am Заглавие:
Най-много ми пука за мнението на хора, които смятам за авторитети по някакъв въпрос, касаещ мен.

Точно така. Те са И извън семейството ми.

[Punisherrr]

Даа мамка му... Засягам се лесно,но не го показвам. Излиза,че май ме интересува (малко или много) мнението на всеки.
Обикновено анализирам и обмислям всичко казано или направено (от мен или от другите).

Някой път си се дразня много за тея неща ама... Може би повече са ми помогнали.. ако се замислим и анализираме подробно... бляккк

А тва за изслушването... аз определено не го правя тоя номер и рядко ми се е случвало на мен.
Но това > ''или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... '' е тва и мен ме дразни ужасно много... Изобщо не мога да общувам с такива хора,дето се мъчиш да завържеш разговор с тях,а те даже не си правят труда да ти отговорят или за колкото и тъп да те смятат и за колкото и важни да се имат ..поне от учтивост да се направят,че са те разбрали или нещо такова. Супер много ме дразни да виждам некъв умрел поглед отсреща...

[plmn]

Супер много ме дразни да виждам некъв умрел поглед отсреща...

даааааааа.. познато

[tItEufFf]

Обичам да разбирам, когато мнението на другите е добро. Мед ми капе на сърцето
Иначе за лошите неща ... отначало се чудя защо ли, но после ми минава. Обикновено ги казват хора, които не ме познават достатъчно, за да казват каквото и да е за мен.

И даааа... много се дразня, че анализимар всяко свое движение.