Научих се да не ми пука за мнението на хората за каквото и да е нещо, свързано с мен. Няма смисъл да ти пука. Не може да се харесваш на всички. Супер малоумно е да се опитваш да се харесваш на хората да се променяш така, че мнението им за теб да е добро - един вид да живееш заради тях, а не заради себе си. Важно е моето мнение за мен. Приемам мненията на приятели, но в крайна сметка естествено си държа на моето.
Случва ми се да анализирам свои постъпки, когато усетя, че съм постъпила тъпо, но това става за доста кратко време, защото все пак квото е било е било и няма смисъл да се заравям в миналото, тъй като не мога да го променя. Връщам се към минали случки, ако те са били прекрасни за мен и искам да ги изживявам пак и пак и паааааак ииии си ги преповтарям на ум
Аз винаги казвам на хората, които са с мен , че не ме ебе дали ме слушат когато говоря или не, важното е да не ми казват "Млъкни, не те слушаме", а да си мълчат и да се правят, че ме слушат, дори и в момента да си мислят за техни неща
Ако имам да кажа нещо много важно за мен, а другите са заети с тяхни разговори, кресвам няколко пъти и всички ме слушат