Цитирай Първоначално написано от plmn
Интересно ми е... Пука ли ви за мнението на другите?
А пука ли ви за другите като цяло? Какво те мислят (за вас), защо например някой не ви харесва без да има очевидна причина...чувствате ли се зле заради това?
Друго.. имате ли навик да (само)анализирате прекалено? Примерно себе си, защо сте казали нещо си, какво е трябвало да кажете/направите, как сте го направили, връщате ли се към минали случки и т.н.
И още нещо, което ме дразни много.. често ли ви се случва когато казвате нещо, хората да ви игнорират? Примерно някой уж слуша, а изведнъж се обръща и се включва в друг разговор, т.е. той въобще не ви е слушал.. или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... ? ?!?! ?? ? супер странни са ми тия неща, на кво се дължат според вас, случват ли ви се? бъдете честни ;д
едно време ми пукаше и винаги гледах да изглеждам добре и да се държа добре, ама после видях че на никой не м удреме за теб и им теглих една майна. са си ходя кога м ие кеф като дрипа и не ми дреме, правя и си говоря квото искам без да ми пука, щото след 2 часа всекой те е забравил и ти е ебал майката на ум.
мен винаги ме обичат хората, щото съм много словоохотлив. харесват някой да им прави тъпи смешки и винаги ми идват от вътре - не само уригане и като говоря винаги ме слушат с отворени усти и като са заслепени от красотата ми се възползвам ако са мацки и си го намърдвам у устенцата, ако нема женски мое и мъжки ае са не сме максималисти. само гледам да нямат много кариеси че не искам главоча ми да хваща котлен камък и да ми скръца като му троша главЪта