Чувствам се ужасно...

[mechtaq_za_teb]

Пиша, за да си споделя всичко. Чувствам се все едно съм в някаква дупка, от която няма измъкване. Всичко се преобърна на 180 градуса. Имах приятели, които днес са ми като непознати хора. Преди бях толкова лъчезарен човек, а сега не мога да се усмихна без да усетя онази празнота.
Това момче беше всичко за мен. Най-хубавото беше, че освен гадже, той ми беше и приятел, с който споделих много неща. Винаги беше там, когато исках и можех да разчитам на него. Най-милото нещо, което ми се бе случвало... Докато, както казах, всичко не се преобърна на 180 градуса. Губейки приятелите си, загубих и него. Макар, че е с мен, се чувствам ужасно наранена, защото и той е като непознат човек. Вече не мога да разчитам на него. Срещу мен стои човек, мислещ само за себе си, един егоист. Колко ли пъти ми доказа, че единственото, което заслужава е да го оставя завинаги!? Само, че когато това стане, празнотата става още по-голяма. Чувствам се в безизходица, за разлика от миналата година по това време, когато имах цели, имах планове за живота си. Следвах ги, независимо всичко останало. Знаех, че всичко някой ден ще се нареди както трябва да е и както аз искам, просто защото вярвах. Имах такава воля за живот, а сега не знам, депресия ли е, какво е, но съм така може би от 4-5 месеца. Може би защото, когато напълно успях да отпусна чувствата си към този човек, той ме нарани толкова жестоко на няколко пъти и това ме смаза някак си психически. И просължава да го прави... Питайте ме какво правя още с него! Дори с него, аз пак съм сама. Никога не съм била по-сама. От това боли най-много. Липсват ми разходките, липсват ми разговорите с него. А сега нещата стоят така:или ще се караме, или ще си мълчим. Лошото е, че от страх да не го загубя, премълчах доста, а това се насъбра в мен и напоследък ми е адски трудно да правя, каквото и да е. Липсват ми и забавленията с приятели. Не искам да казвам от кога не съм излизала на бар или дискотека, защото си е така. Затворих се в себе си. Нещо, което не съм вярвала, че ще стане. Но не виждам смисъл да ходя, къето и да било... Опитах се на няколко пъти, когато се разделяхме, да бъда предишното момиче, но тази празнота си я имаше. Опитах се да я запълня и с други момчета, но вярвайте ми, още повече се нараних. Опитах се и време да си дам, без да имам някой до себе си, но мисълта за този човек ме преследва постоянно.
Това съм аз... Знам правилното решение. А то е наистина да го оставя, но не за седмица или месец, а завинаги. Само така имам някакъв шанс да се справя, но не мога. Не мога и не мога. В мен се таи някаква мъничка надежда, че всичко ще се струва, но какво по дяволите си струва тук!? Нищо... Самоизмъчвам се всяка една секунда заради някого, който е готов да ме нарани пак и пак! Болно ми е, че стана така, защото появявайки се в живота ми, този човек ми донесе и много радост. А това така ми липсва. Да бъда усмихната от сърце, да плача от щастие! Някой да бъде готов на всичко за мен, но не кой да е някой, а точно той. Но с всеки изминал ден губя по малко надежда. Искам просто всичко да се оправи... Само да се оправи, нищо друго. Да я има онази близост, да се чувствам сигурна поне в едно нещо... да ми е топло на сърцето, а не постоянно да ме е страх...

[Stan4o123]

абе я се стегни бе...самосъжалението не е хубаво нещо,всичко ще се нареди - и най-тъмните часове са обречени от светлината на утрото!!!

[cinderella_gugutka]

разбирам как се 4увстваш но в момента освен да 4акаш времето да излекува раните не виждам какво друго можеш да направиш.живей ден за ден,прави си разни глезотийки ,захвани някой спорт или хоби за да минава времето по-бързо и да пренасо4иш мислите си към нещо друго ,нещо ползотворно.ще видиш 4е след няколко месеца ще си друг 4овек и ще се усмихваш отново.

[FromAutumToAshes]

Тежко бреме.. за някой от нещата няма да давам лично мнение защото сън сугурен, че много хора ще го намерят за грубо... Ноо мисля, че ти трябва позитивно мислене,повярвай в себе си и рано или късно нещата ще се оправят... Както е казано - нищо не трае вечно

[pavelvasilev]

Решението на проблема ви ще се реши само ако говориш за всичко открито и си изясните кой какво очаква от другия и също така и причините довели до вашата криза!
Успех!

[MiChKoO]

Трябва да се изправиш пред проблема , да виждаш смисъл да излизаш и да се забавляваш- нека той усети ,чe те губи , нека тои усети болката от това което ти е причинил само така ще разбере какво ти е било колко болно ти било през това време ! Вярно , лесно е да се каже ,но трябва да имаш надежда че всичко скоро ще се оправи ! Ако не ти се чака ,захвърли всичко старо включително и него ии гледай единствено напред !

[NeverTheSame]

Стегни се.Света не е сваршил..

[DevilWish]

Трябва да се изправиш пред проблема , да виждаш смисъл да излизаш и да се забавляваш- нека той усети ,чe те губи , нека тои усети болката от това което ти е причинил само така ще разбере какво ти е било колко болно ти било през това време ! Вярно , лесно е да се каже ,но трябва да имаш надежда че всичко скоро ще се оправи ! Ако не ти се чака ,захвърли всичко старо включително и него ии гледай единствено напред !

Съгласна. Само не разбрах как така и приятелите ти и той се отдръпват по 1но и също време, може би трябва да потърсиш проблема и в себе си?

[Alli]

Трябва да се изправиш пред проблема , да виждаш смисъл да излизаш и да се забавляваш- нека той усети ,чe те губи , нека тои усети болката от това което ти е причинил само така ще разбере какво ти е било колко болно ти било през това време !

с това съм напълно съгласна,много е трудно,щото и на менми се е налагало да го правя,обаче не успях и го загубих,но ти все още го имаш и трябва дамо да събереш сили да попромениш малко нещата,а колкото до по-горното мнение,че трябва да поговорят-със сигурност е говорила 100 пъти с него на тази тема,но той от думи не разбира,иначе ако всичко се орпавяше така лесно с думи нямаше да се стигне до тук но аз все още вярвам,че можеш да оправиш нещата,тъй като съм по запозната

[FancyGirl]

[AraBella]

Не можеш да го зарежеш, но така прецакваш и себе си, защото не можеш да го забравиш и да продължиш напред.Ако искаш да продължаваш да си в това състояние хубаво стой си с него.
Не мисля, че все още го обичаш, просто си свикнала с него и когато си сама се чувстваш нищожна.Трябва да го пуснеш да си отиде, за да се освободиш и ти, но да си отиде наистина.

[ivcheto0o]

я се стегни...Аз нямам приятели,нито приятел и аз съм самотна и кво ?!?! Помисли малко за бъдещето си.......

[darsit0]

спри да си пълниш главата с тъжни мисли за това колко си самотна, защото ще стане по-зле. за да ме разбереш по-добре гледай филма "the secret"

[Alli]

я се стегни...Аз нямам приятели,нито приятел и аз съм самотна и кво ?!?! Помисли малко за бъдещето си.......

нормално да не си самотна, и аз не усещах самотата,но после като проимаш сериозна връзка,която е повече от година и после ще усетиш наистина какво е самота ,тя не се усеща,докато не загубиш нещо, а като нямаш нищо,следователно нищо не губиш
а това за навика си е така,смисъл след известно време с даден човек,псоле е трудно да разграничиш обичаш ли го наистина или просто си страшно привързан и аз дори още не съм осъзнала при мен как стоят нешата

[izlishna]

Решението на проблема ви ще се реши само ако говориш за всичко открито и си изясните кой какво очаква от другия и също така и причините довели до вашата криза!
Успех!

[mechtaq_za_teb]

Решението на проблема ви ще се реши само ако говориш за всичко открито и си изясните кой какво очаква от другия и също така и причините довели до вашата криза!
Успех!

Не, няма да провеждам тия разговори за стотен път. Вече ме е страх от отговорът, от всичко. Чувствам се ужасно с него. Постоянно ми е гадно, намръщено.
Какво ще ми е без него? Имам предвид след като минат седмица-две, през които сигурно ще съм като парцал. Не че има къде по-зле да е положението де. Просто нали са казали хората, че не си струва да си губиш времето с човек, който не оценява неговото прекарано с теб.
Офф, какво ли не ми е минавало през главата... Неща от рода на да спра да го търся вече ей така, без да му давам обяснения. Да му кажа всичко в очите(за кой ли пътн вече). Но не мога... споменът за хубавите дни заедно ме спира. Че пак може да е така... а всъщност не може.

[Utun]

Всеки минава през този период. И аз съм минал. Не е нищо страшно, най-малкото след няоклко месеца се оправяш. Решението е да направиш планове, да загърбиш старато. Знам че звучи невъзможно и аз така си мислех като бях на твоето място, но наистина е така. Започни да спортуваш, постави си цели, насила ако трябва ги следвай. Само гледай да не прекаляваш, понякога се обръща в гняв и ако тренираш нещо може да стане някой фал. Та това е моят съвет. И според мен най-доброто решение. Отдай се на такива неща, не мисли за друго. Незнам откога си така, но не се притеснявай, времето лекува. Звучи клиширано но е така. Когато излезеш нов човек ще бъдеш.
Когато започнеш да претръпваш си намери някой, започни да излизаш повече, потърси нови приятели. В никакъв случай не се обръщай към алкохол и такива. Ще спомена отново спорта. Незнам дали си го изпитвала, но една здрава тренировка изчиства ума и забравяш за тези неща.

[Marky]

Като гледам подобните теми тук в този раздел започвам да мисля, че момичетата обичат много по силно от нас момчетата Аз само веднъж съм имал подобен случай с момиче.... тука целия форум в такива теми..