ЧОВЕШКАТА СЕКСУАЛНОСТ

УВОДНИ ДУМИ:

Сексуалността е тема, която вълнува и засяга всеки. От раждането си ние
сме сексуално обособени. Раждаме се като момче или момиче и от тук
нататък цялото ни съществуване протича под знака на сексуалността. Едно
от първите неща, с които се идентифицираме, е нашия пол. Така, че това е
тема, която вълнува човека още от времето, в което той се самоосъзнава
като отделен индивид.

За сексуалността се говори с известна доза свян. Думата „секс” идва от
seksus, sekus от латински, смята се, че корена е като на глаголът секаре
– разделям, отделям. На български означава пол – половина.

Темата за сексуалността е обгърната малко или много в мистерия. Самото й
естество стои в основата на тази мистерия. Сексуалността се пробужда в
човека като една сила, различна, отделна от човешкия ум, която трябва да
бъде контролирана и която не винаги успяваме да държим под контрол.
Сексуалността е нещо съществуващо в нас, което е част, от цялостната ни
личност. Но същевременно е и нещо, което трябва да изучаваме и над което
да упражняваме власт, за да не започне то да упражнява власт над нашия
разсъдък.

Наличието на два пола с техните особености и различия също стои в
основата на мистерията на сексуалността. Ако нашата собствена
сексуалност е тайна, то не по-малка тайна е и сексуалността на другия
пол, който ни е по-непознат и чужд. Интересът по отношение на
сексуалността се засилва и от факта, че този феномен в човешкия живот е
може би източникът на най-силни и интензивни преживявания. Така че
интересът е оправдан и разбираем, и няма нищо неудобно и срамно в това.

И все пак вярно е, че има интерес, но секса е тема, която от няколко
десетки години се дискутира относително свободно в обществото. От
времето на Фройд насам паднаха много табута. И ако някои все пак
останаха, то сексуалната революция от 60-те помете и тях. Има много
книги, написани по тази тема, които са достъпни навсякъде и за всички.
Това, което ни смущава обаче е, че ние чувстваме някаква несигурност в
информацията, която срещаме. Ние не винаги сме сигурни дали позициите по
различните проблеми и въпроси относно човешката сексуалност са в
хармония с християнската етика. Ето защо ще се опитаме да я разгледаме в
светлината на Библейската етика.

С предстоящите теми се цели засягането на различни аспекти и проблеми на
човешката сексуалност и изграждането една християнска перспектива:

І. Уникалност на човешката сексуалност

Когато говорим за човешката сексуалност и се опитваме да я разберем като
феномен, едно от нещата, към които първо се отнасяме, е животинската
сексуалност. И при животните съществува половото деление, като при тях
размножаването става по полов път. Но макар да има прилики между
човешката и животинската сексуалност, има и много разлики, които
показват, че човешката сексуалност е нещо уникално.

При човека - както при жената така и при мъжа - след достигане до полова
зрялост е възможно едно непрекъснато полово съжителство. В животинския
свят, напротив, има периоди на разгонване, при които сексът има
възпроизводителна функция. Няма го това непрекъснато полово съжителство.
При човека контактите, които носят удоволствие, са много повече от
онези, които са с цел възпроизвеждане. Така при човека сексът е част от
общуването и привързването на двамата партньори. И той може да
съществува без задължително да ги доведе до желанието за потомство.
Оргазмът също е нещо уникално, което различава човешкия секс от
животинския. При женските животни например той не съществува.

Това доказва, че човешката сексуалност е нещо уникално, нещо което
поставя и редица етични въпроси пред нас.

II. Произход

Въпросът за произхода на човешката сексуалност е важен от гледна точка
на етиката в секса и разбирането за неговото предназначение. Има главно
две разбирания за произхода на сексуалността. Едното е еволюционното
разбиране, а другото е библейското, християнското.

Според еволюционистите половата система се е развивала в течение на
милиони години, за да добие съвременния си вид. Първоначално - деление
на клетки. След това са хермафродити, после примитивни органи, които са
изпълнявали размножителна функция и така до появата на човека със цялата
сложност на човешкия организъм, със всичките му системи, включително и
половата.

Библейското разбиране е изградено върху идеята за сътворението. Това е
един красив вариант за появата на човека, в който се вижда, че появата
на сексуалността е нещо планирано. Човешката сексуалност е идея на Бога
и можем да кажем, че е една от най-гениалните му идеи. За разлика от
еволюционното разбиране, където сексуалността е случайно възникнала в
резултат на несъзнателни процеси, тук имаме една преднамереност.

От текстовете в Битие 1 ние можем да направим някои изводи за човешката
сексуалност:

Битие 1 27, 28 прокреативност. Бог направи процеса на размножаване
сигурен, като вложи в него удоволствие, привличане. Но ст. 22 – и при
животните е така. Сякаш няма разлика между животинската и човешката
сексуалност. Но има и друго предназначение - Битие 2:24. В предишните
стихове се казва, че Адам е търсил същество близко до него, но не намира
сред животинския свят. И сега Бог създава Ева и той я вижда, и си казва:
„Тя наистина е прекрасна и е като мене; и въпреки това не напълно като
мене”. Ева привлича Адам и пред тях стои възможността да се сближат до
толкова, че да станат една плът. Т.е. сексът е кулминацията на едно
сближаване.

Т.е. от библейска гледна точка сексът не се ограничава само до
зачатието, но неговата употреба е по-широка. Такова е разбирането и на
Новия завет - 1 Кор. 7:3-5. От тук можем да си направим изводи и по
отношение на етиката на секса. Библията го разглежда като нещо добро.
Нещо, което беше добро още в рая и продължава да бъде добро и днес. Това
е в противоречие с позицията на някои християни от миналото и днес.
Католическата църква е считала сексът за нещо нечисто, греховно. И за да
бъде някой много свят, той трябва да се въздържа от сексуален живот. За
това и католическите свещеници не се женят – те са посредници между Бог
и човека. Те трябва да бъдат свети. Сексуалната връзка ще ги омърси. Но
според Библията еднакво свети могат да бъдат и онези, които водят
сексуален живот и онези, които не водят. Както Адам и Ева в рая можеха
да са свети и да се наслаждават на своята сексуална връзка.

III. Видове

Когато мислим за характера на човешката сексуалност, се вижда, че не
може да се говори общо за сексуалността. Има два пола и от тук, и два
вида сексуалност. Именно различието стои в основата на сексуалността.
Дори можем да кажем, че не различието, а полярността е в основата й.
Сексуалността съществува от различието, от полярността. Но това може да
се оспори от онези, които имат хомосексуални наклонности. При тях
сексуален интерес представляват хора от същия пол. Но това е една
инверсия, която е злоупотреба с човешката сексуалност.

Нормално е всеки пол да е ориентиран към противоположния, както
разноименните полюси се привличат взаимно. Мъжката и женската
сексуалност имат своите разлики. При мъжката сексуалност е по-характерна
активността, докато женската е по-пасивна. Мъжката сексуалност се
стимулира повече визуално, докато женската повече от вниманието, което
мъжът обръща на жената и положителната оценка, която той има от ласките.
Обонянието играе също толкова важна роля. При мъжа сексуалността има
по-агресивен характер и е вложена повече страст. Докато за жената е
важна социалната страна на секса.

Особеностите на тези два вида сексуалност ще са важни, когато говорим за
хармонията в сексуалния живот в брака. Незачитането им и
несъобразяването с тях може да е пречка в развитието на отношенията
между хората.

IV. Развитие на човешката сексуалност

Първата проявата на сексуалност в човешкия живот е през времето на
пубертета. Но появата на сексуални чувства и преживявания в един момент
от живота на човека всъщност е предшествана от един процес на развитие,
който преминава през различни фази.

Според психолозите развитието на сексуалността започва от съвсем ранна
възраст и тогава тя е свързана с първите приятни усещания, удоволствия,
които детето изпитва. Между първата и третата година детето преминава
през три етапа на развитие на сексуалността: орален - това е времето, в
което устата е източник на удоволствие още повече, че засищането на
глада е една от най-важните "грижи" на детето. То опознава всичко чрез
устата. Биберонът е неотменен атрибут. Детето смуче пръстче, лапа
каквото намери и т.н.; анален - времето, в което детето се учи да
контролира отделителните процеси. То може съзнателно да задържа
процесите на уриниране и дефекация. То изпитва и някакъв особен вид
удоволствие от тези процеси. Между третата и петата година е т. нар.
Едипов период на развитие. В началото на този период е всъщност
установяването на разликата между момчето и момичето. Момчетата
установяват, че имат един атрибут, който ги отличава от момичетата. И
това е техния пенис. Момичетата пък установяват, че са лишени от този
атрибут. Установяването на тази разлика предизвиква различни чувства и
преживявания, които психолозите описват чрез тъй наречения комплекс за
кастрация. При момичетата този комплекс се проявява чрез тъй нареченото
чувство "завист към пениса". Но тези изрази и понятия са чисто
технически. Те се употребяват широко в психологията и не съдържат
цинично звучене. Установявайки разликата, момичето се чувства по някакъв
начин ощетено. То може да смята дори, че в един или друг момент е било
лишено чрез кастрация. Това чувство понякога намира израз в имитирането
на пенис от малките момиченца. Наблюдават се различни начини, при които
момичето се вживява в ролята на момче. Това са детски игри, които
смущават нас възрастните, защото в тях виждаме нещо мръсно и неприлично,
и обикновено правим забележки като видим нещо подобно. Но тези игри имат
своите корени и своето обяснение. И вместо една възмутена забележка може
да използваме повода да обясним на момичето, че да си момиче не е нещо
по-лошо от това да си момче. Момичетата, които от тази възраст заживеят
с едно чувство за малоценност заради пола си, могат да имат различни
личностни проблеми след това в живота. Те нямат една здрава полова
идентичност. Може да доведе до хомосексуални наклонности, до избор на
мъжка професия, външно имитиране в облекло, прическа и други. Може да
станат крайни феминистки.

При момчето се появява т.нар. "страх от кастрация". Много страхове са
свързани с това някой да не го лиши от пениса. Тези страхове се
основават на разликата, която момчето установява. И то я интерпретира
така, че момичето е било лишено от пенис. Страховете могат да бъдат
засилени от някои неразумни заплахи, които възрастните уж на майтап
подхвърлят. Тези спомени, комплекси, са отишли в подсъзнанието. Там
нямаме достъп до тях. Те се проявяват по един или друг начин и по тези
скрити, маскирани прояви може да се съди за тях.

Нещо друго, което е характерно за "Едиповия период" на развитие, е
привързаността към противоположния пол родител - момчето към майката, а
момичето към бащата. Тази привързаност понякога е толкова силна, че
детето се стреми да измести родителя от своя пол. Често има и ревност,
когато детето вижда майката и бащата да са заедно, да се прегръщат.

Нормалното излизане от този период - към шестата, седмата година - се
състои в идентифицирането със същия пол родител. Момчето вижда, че не
може да измести бащата от връзката с майката и тогава единствената
възможност за него е да се идентифицира с бащата. Започва повече да го
имитира. Бащата се превръща в "идола" на момчето. Съревнованието е
отминало и сега е времето на подражанието. Много е важно бащата да си е
на мястото през това време и да е героят в къщи. Това става и с момичето
по отношение на майката. Виждате колко е важно наличието на двама
родители за изграждането на здрава сексуална идентичност.

Между шестата, седмата и единадесетата, дванадесетата е тъй наречения
латентен период на развитие на човешката сексуалност. Сексуалността през
този период е скрита и не се проявява освен при случаите, при които тя е
провокирана отвън - когато някой не го прави нарочно, стимулира, дразни,
упорито насочва вниманието на детето върху нея. Това е период, в който
детето е и най-религиозно и послушно. Но това е едно затишие пред буря –
бурята на пубертета.

Между единадесетата, дванадесетата и шестнадесетата година е времето,
през което сексуалността се пробужда и достига до своята зрялост.
Пробуждането й започва с физическите промени, които настъпват в тялото
на човека. При момичетата - появата на окосмяване, около половите органи
и под мишниците, първата менструация (към 13 г.), уголемяват се гърдите
и до към шестнадесетата година, физически момичето напълно заприличва на
жена. От гледна точка на физиката, момичето достига през пубертета до
сексуална зрялост. При момчетата също с малко закъснение протичат
процесите на съзряване. Окосмяване, уголемяване на половите органи,
появата на полюции (изхвърляне на семенна течност). И при момчето и при
момичето с физическото пробуждане се появява възможността за
мастурбация, чрез която се опознава тялото и протичащите в нея процеси,
и се разтоварва сексуалното напрежение, което се натрупва.

Физическите промени водят след себе си и психически такива. Възможно е
да се проследи как се развива сексуалният интерес през това време.
Първоначално интересът е насочен към собственото тяло, в което настъпват
промени. Мастурбацията може да фиксира за дълго вниманието към
собственото тяло и интересът да премине нормалните граници и да се
превърне в нарцисизъм - една прекалена самовлюбеност, при която
сексуалният обект е собственото тяло.

След това психолозите говорят за т.нар. период на латентен
хомосексуализъм. Това е време, през което все още не достига смелост да
се обърне повече внимание на другия пол. Тук срещаме големи приятелства
между две момичета или между две момчета. Можем да видим момичетата
хванати за ръка, прегръщащи се, целуващи се, напълно невинно, без да има
реална хомосексуална връзка. Но това е времето, през което е напълно
възможно сексуалността да се ориентира към същия пол и това да доведе до
хомосексуализъм. Този период е решаващ за много индивиди, които имат
хомосексуални наклонности.

Някъде към четиринадесетата, петнадесетата, шестнадесетата година
интересът трайно се ориентира към противоположния пол. Момчетата и
момичетата започват да се заглеждат едни други. Важно е да си имаш
гадже. За момичетата към шестнадесетата година все повече представлява
интерес социалната страна на секса. На тази възраст много започват да
водят сексуален живот. От случайни сексуални контакти до трайни
сексуални връзки. Трябва да се има предвид, че на тази възраст като
резултат от секса може съвсем реално да е забременяването на момичето.

Обобщение

Тези изводи и разсъждения внасят яснота колко комплексен феномен е
човешката сексуалност. Когато поглеждаме към тази страна от нашата
личност няма как да останем безразлични както към себе си, така и към
случващото се около нас.