Може да се каже, че съм почти в същото положение по отношение на тези непрекъснати въпроси в главата "къде е? С кого е?" и т.н. Хиляди пъти съм се решавала да прекратя тази връзка с цел да се предпазя от поредното мъчение, безсънни нощи и плач, но не ми идва тази смелост. А ако дойде, минават няколко дни и отивам пак при него. Както при теб, така и при мен имаше изневярва. Е това разбива всякакво доверие, дори и възможността то да се върне по някакъв начин. Ето го и проблемът. Ти му нямаш доверие(може би заради изневярата, което е разбираемо). От липсата на това доверие идват и тези въпроси. Но, не. Не си луда или побъркана. Нормално е да се чувстваш така. Аз не разбирам едно нещо. Как един човек обича друг и в същото време го наранява по този долен начин?! Именно... Защото ако аз обичам, НИКОГА не бих направила умишлено нещо на този човек, знаейки че ще му причиня болка. Така, че за мен продължаването на тази връзка е безмислица, макар че аз "продължавам" моята. Просто всичко е на ръба. И той говори само за себе си, забравя онези малки неща, които правят връзката хубава и пълноценна. Няма смисъл да даваш всичко от себе си, докато отсреща не получаваш същото отношение, а напротив.