За да не правиш толкова елементарни неща (да не гасиш лампите в кенефа, да не спираш водата и бла-бла), трябва да си ебати селската пръчка. В големи разпри влизам с колегите, когато заваря крушката да свети на някое напълно необитаемо място.

Докато сапунисвам чиниите/мия си зъбите или някво такова, винаги спирам водата. Много пестя... за да компенсирам дългото си къпане.

Сционе, толкова си еко... ит търнс ми он.