Есе по Философия

[mila_png]

Имам домашна да напиша есе на някоя от следните теми :
1.Времето е в нас и ние сме във времето
2.Природата и Бог са едно и също нещо
3.Битието -това съм аз

[crazygirl13]

''Времето е в нас и ние сме във времето''


Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне всичко, от което някога си имал нужда. Всичко, на което си държал. Всичко, което си обичал.
Ти си част от времето. То е в теб и ти си в него. Но ти си нищо, изправен пред времето. Безпомощен герой в играта му. Безименна, малка, направо нищожна пешка в шахматната дъска на отминаващото време, на всепоглъщащата вечност. Ти обаче продължаваш да бързаш, да чакаш и да подраняваш. Обичаш времето, защото то е част от теб, защото си човек. А хората са принудени да обичат това, което наричат свое.
Ти ще останеш част от времето. Няма значение дали имаш нещо, дали ти самият си някой. Ще оставиш своя отпечатък някъде дълбоко в калта и никой няма да може (а и няма да иска) да те измести оттам. Имаш свое място. Времето е в теб.
Хората казват, че времето е пари, власт или слава, но не осъзнават, че тези признаци на ''добър социален статус'' са и ще останат във времето като всичко останало. Точно като починал близък. Или статия във вестник. Пред времето хората и събитията са равни. То с радост ще им помогне да се осъществят, да се развият и после просто ще ги унищожи. Но никой не трябва да страда, защото ''така стоят нещата'' .
Сега ми се струва, че не съм разбрала правилно дъмите на Левски. Може би е ставало въпрос за лични жертви и патриотични деяния. Но едва ли има значение. Това есе е част от мен, а аз съм част от времето. И никой не може да го промени.

[crazygirl13]

Моята представа за битието

есе


Във Вселената съществуват три феномена: човекът, историята и любовта. Те са уникални по своята същност и взаимосвързани.
От тези три, най-вече изпъква човека, защото той създава своята история, той може да изпитва чувството любов и не на последно място по значимост – човек може да създаде друг човек. (А не е ли човекът една малка вселена, микрокосмос?!)...
Хората пишат своята история, но малцина са онези от тях, които осъзнават значимостта на историческите събития. Малцина осъзнават, че ако това или онова събитие от човешката история е протекло по друг начин или не се е състояло, историята би протекла в друга посока, различна в някаква степен от тази която познаваме.
За любовта е писано много, но и много е премълчано. Но едно е сигурно – любовта е отражение на човека, защото тя също създава свой собствен свят. Светът на любовта е свят сам за себе си, признаващ единствено себе си, макар да черпи елементи от действителността.
Човекът е най-труден за дефиниране, защото трябва да бъде дефиниран от човека. Но той не може да го направи сам защото както казва немския физик Георг Лихтенберг: “Във всеки човек има нещо от всички хора.” Човекът е удивително същество, защото разсъждава за всичко около себе си, включително и за себе си. “Човекът е това, което не е и не е това, което е” - казва френският философ и писател Жан Пол Сартр.
Ако съберете историята, човекът и любовта ще получите една доста реалистична представа за битието. Но битието като цяло, екзистенцията - не са феномен, те са загадка...
Това е моят зрителен ъгъл, пиша за това което ме вълнува, давам мнението си за него. Но да не забравяме, че мнението е съвкупност от истини и неистини, то никога не е онова, в което искаме да убедим някого, то не е обективна истина, а точно обратното – субективен поглед, защото “Всеки си има своята истина.”
И накрая ще завърша с една фраза на английския философ Джордж Бъркли: “Esse est percepi ” – “Съществува само възприеманото.”
А всеки от нас възприема нещата по различен начин, за това съществуват различни гледни точки…