Не се чувствам прекалено много мисля за минали неща и се тревожа за свършили неща по които нищо не мога да направя..Е жалко още ме боли като се сетя колко го исках, а пък истината е толкова жестока. И въпреки тва още го харесвам и още си мечтая..тцтц каква глупачка съм, толкова ли съм наивна? Не го мразя,ама вече не го и искам..просто като го погледна нахлуват всички неща в главата ми ииии.....всяка дума,всяка лъжа,истината,мечтите ми за него и всичко останало. Гадно е да разбереш, че никога няма да имаш тоя който искаш..че тва е бил последния шанс и дори и да даваш още знаеш че няма смисъл от тях. Гадно е, но само в началото..после осъзнаваш истината и че няма смисъл да мечтаеш щото само те боли още повече.ХАХ а той дори не си заслужава, защото хич не го ебе за мене..