Ах, леле! Толкова трогателна история, че направо ме просълзи.. С мойте 17 години съществуване едва ли бих могла да кажа, че животът е непсраведлив, но определно е така.. Историята ви е толкова трогателна и непинудена, че докато четях от началото - до края ме държеше под напрежение и през тези минути, които четях преминах през най-различни чувства. Отначалото ме беше яд на теб.. как за Бога си позволил да се омъжи за друг? Не сте ли се чували? Не сте ли си писали? После се замислих, че ако бях на твое място след като съм разбрала за сватбата, едва ли ще съм могла да продължа.. Хубавото е че си успял да консумираш съжителството си с нея за тези 3 месеца като си върнал предишните и чувства към теб!
.. и сега когато я няма най-голямата любов и знаеш, че никога няма да се върне, пак имаш заради какво да живееш. Тепърва ще имаш да изживяваш ту тъжни, ту весели, ту нервни моменти със сина ти, никак не е лесно да си родител на тийн :P Продължаваш си напред и това е, най-лесно е да обвиняваш себе си, но няма смисъл, няма кой да види и разбере. Ако бях на мястото на Вили единственото, което щях да искам от теб е да продължиш да живееш живота си пълноценно! Поне един от двамата да е щастлив!
..и дано темата не е поредната шега, сътворена от човек, нямащ какво да прави, в търсене да убие време, защото би било много подло! Наистина вкарах доста чувства в тази история!
Успех! :P