Здрасти на всички и от мен,
искам да поговоря с вас за нещо много лично, а именно за самоубийството. И аз не знам как стана и от кога започна всичко, може би от преди няколко години когато изведнъж всички ме зарязаха: приятели, роднини, близки, съученици и т.н. Тогава ми стана гадно, но се климатизирах и се оправих някак си. Сега след толкова време почвам да се чуствам отчаяна, тъжна, плача без причина, нямам доверие на хората, нежелание за всякакъв контакт с други хора. Мога по цял ден да си стоя сама в стаята. И естествено след цялата тази излолация почна да ми се вижда че нещата нямат смисъл. Което е странно защото хем мисля, че живота има смисъл, хем не виждам смисъла в моя. Спрях да ям, не помня от кога не съм яла, като видя храна и ми се повръща, не ме изкушава и любимия ми шоколад. Хм, какво още, а, да момчетата ( закъде без тях) ами и от тях се отказах, не знам защо, просто не ми се занимава. Нещо си загубих желанието за живот. До сега четох в нета има тонова информация за самоубийството, за депресията, за симптомите, за това какво прябва да се прави ако някой приятел иска да се самоубие. Основното което се казва е да се потърси медицинска помощ. Аз например не бих. Не мога да отида при някой, който абсолютно не го грее за мен и на който му плащам и да му споделя как се чуствам! Или да отида и да кажа "Не виждам смисъл в живота ми. Искам да се самоубия! " УФФФ или с 2 думи голяма тъпотия. И сега не знам имам ли проблем или нямам?

П.П. : Отнасяйте се сериозно към темата =)