Жълта одисея

[ScionOfStorm]

Жълта одисея

Пустините навяват тих пясък
сяра в сърцето ми
погълнато от поредно бесило
виснало като жълт лед.
И земята цвърчи
отлетяла в последния тласък
с дъха на нечие жълто червило
всечено в изнурения поет.

Отровен остава дъхът вътре
и пепел гърлото задавя -
в сърцето на сърцата
чувствата обесени увисват.
А гарван отгоре пищи
небесата в катран оставя
и кълве яден краката
в кърви жълти те плисват.

Животът става безжизнен
смъртта ражда живот;
глас иде укоризнен,
ала не е той Гласът.

---

Облаците надвисват и смазват
руква кехлибарен порой
плътта не е плът, а е плат
съдрано зебло в гроб заровено
трън мътен; цвете убодено -
а ключът към него остава си мой
свит и оцъклен;
умиращ под все същия жълти порой.

[aloveyou]

Става..Хубавичко е

[DeathxFairy]

[DifficultToCure]

xD нищо ново под старото слънце ....