Залез.
Денят беше дълъг.
Общите преживявания сближават хората.
Излежавахме се на пода.

Аз и най-симпатичната ми съученичка,приятелка от вече година се чудихме какви глупости да вършим и се хванахме на бас,че не можем да целунем момиче,т.е. в случая - другата.
И ми се струваше ужасно смешно и глупаво.
В миг погледите ни се срещнаха и някакъв вид студена вълна премина по гърба ми.Доближихме се.. тя впи жадно,но все пак - плахо устни в моите.Беше красиво.Чисто.Нежно.Мило.Не винно.
Продължавам да харесвам момчета,никога повече не поисках да целуна момиче,но този блещукащ спомен понякога ме кара да се усмихвам.. просто ей така.

Целували ли сте друго момиче,но естествено,не по онзи фешънски лигав начин? Какво почувствахте?

А ако сте от мъжки пол... до какви асоциации води визуалният изглед на две целуващи се момичета?

И коя е била най-милата целувка в живота ви?