Парчета стъкло е крият между разцъфналите ми вени. Заключвам вратите... затварям всеки прозорец, навивам менахизмът за щастие и се опитвам да дишам пушеци. Косата ми пада в безтегловност по раменете, опитвайки се да ме удуши, а аз гризам ли гризам хербарии....
Коленете ми изострени от надеждите отпуснали снага върху пясъчния сън, загубен някъде между вселените...
Гризам ли гризам себе си ...