spe6noo.....helppp

[_summer_girl_]

http://download.pomagalo.com/368613/tragediyata+faust/

[crazygirl13]

Трагедията „Фауст”

1. Предистория на творбата:

Основа на трагедията е легендата за магьосника д-тор Фауст, историческо
лице от XVI век, което привлича много творци: Марло пише драмата
„Фауст”, Лесинг започва, но не довършва трагедия за Фауст, Гьоте също се
връща към темата за д-тор Фауст.

2. Композиция:

Трагедията се състои от 1 лирическо посвещение, 2 пролога и 2 части.

3. Кратко съдържание на трагедията:

а) От двата пролога особено важен е прологът на небето, защото там се
решава да почне облога м/у Фауст и Мефистофел (дяволът), защото Господ е
обеден, че в крайна сметка Фауст ще стигне до Божията премъдрост и
„бъдещето е плод ще засияе”; този пролог е завръзка на трагедията;

б) I-ва част: Д-р Фауст е високо интелигентен човек, известен учен,
достигнал предела на земното знание, но изгубил вярата, че чрез науката
може да постигне смисъла на човешкото съществуване. За това той решава
да се заеме с магии и призовава духа на земята да му помогне да открие
смисъла на земното съществуване, но духът му отказва. Тогава отчаяният
д-р Фауст решава да се самоубие, като се отрови. Но в последния миг
камбанен звън и песнопения възвестяват Великден и той изоставя отровата,
защото няма смисъл да минеш към смъртта и после към живота. За да
осмисли по-нататъшния си живот д-р Фауст решава не просто да чете, а да
преведе Библията на немски език и смята, че първите слова трябва да
бъдат „В началото бе делото”, т.е. че смисълът на живота е сътворяване
чрез действие, а не чрез слово. Тогава се явява Мефистофел, който е
олицетворение на действието в разрушителен, а не в съзидателен смисъл.
Двамата се договарят и сключват договор, подписан с кръвта на Фауст.
Според договора Мефистофел ще изпълнява всички желания на Фауст го
момента, в който Фауст каже, че е постигнал смисъла на земното
съществуване.

Започват дяволските изкушения за Фауст: безкрайни пирове, веселби,
прекрасната и трагична любов с прекрасната Гретхен (Маргарита).

Старият Фауст се увлича по младата Гретхен, но се убеждава, че тя не
може да замени висшите му стремежи и я изоставя, но Гретхен вече е
бременна, убива детето им, (защото ако властите разберат, че е бременна
без брак ще я осъдят и убият) но попада в затвора, полудява от мъка и
загива. С това приключва главата;

:

d

??????????????? и с политическа власт; заедно с Мефистофел те създават
книжните пари, инфлацията и спасяват държавата от банкрут. Фауст обаче
не се съблазнява от държавната власт и политическата слава, тогава
Мефистофел отново го връща към изкушенията на любовта и съвършената
красота, като го пренася в древна Елада при хубавата Елена. Но и тук
Фауст окончателно се убеждава, че плътската любов и красотата са
преходни, измамни миражи и не могат да бъдат смисъла на човешкото
съществуване. Тогава Мефистофел го насочва към военната слава и
търговски успех, към завладяване на нови земи и пазари, но Фауст пак не
е удовлетворен. Стигнал края на своя живот, но запазил бодър дух, Фауст
почва да се убеждава, че смисълът на живота може би ще се постигне чрез
дела, но насочени и към неговото щастие и към щастието на другите хора и
вече остарял, полусляп, Фауст разпорежда на дявола да му доведе
работници, които да пресушат обширни изоставени блата, да ги превърнат е
свои плодородни земи за съзидателен, мирен труд. Постигнал този смисъл
чрез мирния, съзидателен труд на хората, Фауст произнася съдбовните
думи:

Върху земя свободна и желана

с народ свободен искам да живея

и към мига изрекъл бих тогава:

„О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!”

И дирята на твоите земни дни

безбройни векове не ще погубя.

Тези съдбовни думи Фауст произнася в условно наклонение (бих) и се
поражда спор за душата му. В крайна сметка душата на Фауст отива при
Бога и това е всеобразна развръзка на трагедията в чиято основа е
ренесансовото противоречие м/у свободата на избора, отговорността за
него и възможността човек да постигне хармония, т.е. смисъла на своя
живот чрез земни съзидателни дела, а образът на Фауст се превръща в
символ на човешкото развитие на вечно търсещия съзидателен човешки дух.

Трагедията „Фауст” е една от най-сложните и велики творби на Гьоте и на
Европейската култура през XVIII век.