Здравейте хора. Може би ви е омръзнало от подобни теми, но в момента съм в наистина тежък момент и ако не споделя ще полудея. Повечето от вас знаят чувството на раздялата, особено ако тя не е по ваша вина. Е... искам да ви разкажа моята история. Всичко за мен започна една вечер докато бях на дискотека. Всичко си беше нормално пихме с компанията ми, танцувахме и всички нормални неща. Незнам какво се промени тогава в мен, но от един път сякаш започнах да изпитвам чувства към една от мойте приятелки. Познавам я от 4 години вече, в един клас сме даже и никога не я бях считал за нещо повече от приятелка . Но тогава нещо се промени.... След дискотеката отидохме в един приятел . Там аз седях на дивана и тя седна до мен, аз я гушнах и стояхме така известно време. След тази вечер знаех че я харесвам. Това обаче сякаш беше просто временно защото след 2 седмици вече ми беше минало, докато не дойде още една събота вечер. Отново на дискотека, отново същото, само че седяхме всички около една пейка и тя отново се сгуши в мен и стояхме така. Усещах че на никой от нас не му се ставаше, мойте приятели също го усетиха и си тръгнаха. Когато останахме сами си казахме някой работи, целувахме се и бяхме заедно за 2-3 часа докато не се прибрахме . На другия и ден и казах че не може да тръгнеме, защото сме много добри приятели, защото сме от един клас, защото ще я изгубя като приятел. Но, уви, след 2 седмици тръгнахме. В началото се чудех дали има смисъл връзката и не бях изобщо влюбен. След 1 месец обаче усетих че съм лудо влюбен в нея. Това беше най-щастливият ми месец.... За съжаление при нея е било точно обратното. Вчера, денят в който правехме 2 месеца тя ми каза, че чувствата и не са като в началото, че са охладняли и не са нищо повече от приятелски. Каза ми, че е по-добре за самия мен да не съм с момиче, което не държи на мен както аз на нея. Каза го и всичко свърши. Незнам дали са ви разбивали сърцето, но изобщо не ми е добре... Цяла нощ неможах да спя, писах си до 3 с близки хора по скайп, разказвах им, те ме утешаваха, казваха ми, че с времето всичко ще отмине, но как ? кога? Вече изобщо незнам как мога да повярвам в истинската любов след всичко това. Знам че съм ви отегчил до смърт и ще се радвам даже и на 1 мнение, но поне да е искрено. Благодаря предварително !