Трябва ли да сме егоисти в любовта? Трябва ли да се борим за това, което искаме и обичаме? Една симпатия към приятеля/приятелката на на близък човек трябва ли да е пречка?
Защо ви е страх да се борите истински за любовта? Тя не е страшна всички го знаят. Какъв е смисълът да се чудим "Той/тя обича ли ме?", "Дали иска да е с мен?" и прочие. Или "той/тя е ... какво да направя, за да го/я променя?"
Човек трябва да се бори за любовта си с цялата си воля и сили. Защо трябва да ни е страх да се борим за любовта като тя носи само щастие - истинско такова, което да те поглъща и да изтрива калта от света като го прави бял, изкрящ и добър? Не трябва да променяте нито определението за любов, нито половинката си. Любовта сама по себе си променя хората.
Бъдете себе си! Борете се за любовта! Бъдете ЩАСТЛИВИ! Защото ако трябва да се борим за нещо, то това е щастието ни! НИЩО друго не заслужава толкова усилия и жертви!