Вече минаха 17 години и няколко месеца, любов няма?!? Не я намерих и толкова, до там стигнах, че вече се отказах от нея. Умирах да изживея един миг, като по филмите... ала нищо и нищо...
Приятелите изчезнаха... и не ми остана нищо. Сега и надеждата ми умря... Е к'во пак, к'во му е за мен любов няма. За мен остава само болката, която никой друг не пожела. На края и тя ще си отиде и ще бъда само аз. Изгубих смисъла и желанието от живота като цяло, всякаш живея един и същи ден отново и отново. И все пак не сам толкова зле имам семейство имам някви приятели понякога има и разни момичета, но никога нищо сериозно, за сега уж съм здрав, жив, не изглеждам зле или поне никой не ми го е казвал и все пак все нещо не ми достига за да бъда щастлив, било то пари или жени или приятели...
Гледам напред и си казвам още малко остана, обръщам се назад за да видя колко много неща са станали за да не се откажа и пак не виждам смисъл да остана?