Радвам се да прочета такава тема!

Работя с деца и виждам колко притъпени са възможностите им, как се затрудняват при елементарни приложни игри, изискващи творчество. А са особено фрапиращите случаите, когато е очевидно как повечето млади хора са склонни да се омажат с маркер, да скочат от петия етаж, да се нагълтат с какво ли не и въобще - готови са да направят и най-върховната простотия, за да се направят на интересни и различни от другарчета си, но когато им кажа, "Добре, нека сега да плеснем с ръце!" (верно звучи малко ретардед, но все пак), всички стоят, гледат ме тъпо и разправят колко е глупаво това и колко изостанало. Това показва колко "подменена" е всъщност готовността им за изява. Естествената човешка нужда от творене в момента се изразява в снимане на клипче как приятелите ми се бият, а нуждата от изява - в това да разпространя клипчето колкото се може повече, та да се посмеят всички на моето творение. Така че съм съгласен с всичко, казано от автора на темата.

Голям проблем на масовото образование е, че не толерира творчеството, инвидидуалното мислене и въображение и прочие, да. Доколкото това обаче е съществена черта на използваната обучителна технология, която при това далеч не е такава само у нас, очевидно има и други проблеми, извън самия обучителен процес.
Първо е възпитанието - постоянно се дудне за него, но едва ли "дуднещите" разбират точно какво дуднат. То, бидейки роля на обществото - не само учители, но и първо родители, и медии, и тясна приятелска среда - е първостепенен фактор за тази липса на изява от страна на децата, защото има роля за формирането на личността им. И след като мама и тати или са на работа, или за малко вкъщи да пооплюят държавата и съседа; учителите са се видели в чудо първо как да се справят със собствената си психика, а след това да си упражняват педагогическата професия; медиите, в стремежа към пари и власт са забравили и мъничкото професионална етика, която е нужна, особено що се отнася до влиянието им върху децата (медиите нарушават съвсем открито клаузи от Конвенцията за защита правата на детото); а приятелите от квартала и училище са също такива, както и нашето дете, понеже им влияят същите фактори, пък взаимно в групата си тези деца засилват отрицателнтие влияния многократно; е, при всичко казано, не е чудно, че творчеството остава мноооого назад в списъка.
Наистина обаче е важно да се мисли за алтернативите, тъй като образователната ни система е прогнила (липса на ресурс от всякакъв характер и най-вече - липса на политическа воля за истинска промяна), а семейната сфера е по-трудна за промяна от всичко друго. Както някой спомена по-горе, извънкласните дейности и занимания на децата могат да имат страхотен ефект. И дори не става дума само за "записване" в някакъв клуб, където родителите да плащат, не. Повечето училища се включват към проекти, които предполагат поне малко активност от страна на децата. Тук мога да изреждам страхотно много примери, но няма твърде смисъл в това. Въпросът е, че гражданското общество у нас, що се отнася до неправителствени организации и движение на проекти, е много по-будно, отколкото повечето хора си мисля, и не на последно място - пари за такива инициативи има, при това много и от много места. Липсва обаче съзнание за подобни възможности, а и училищата сякаш не ги популяризират достатъчно. Личната ми надежда е, че времето ще помогне в това отношение.