Скоро ходих до училището ми. Имаше родителска среща, но въпреки това останах. Сегашният клас на бившата ми класна е от 26 дечица. Всички си имат мами и тати, или поне едното. От всички тези мами и тати имаше една мама. Тя каза, че си е тръгнала от работа по-рано, за да разбере как се справя детето й. Класната каза, че е кротко дете, учи си уроците и се справя горе-долу добре. ОК. Майката започна да разказва колко е труден живота, как няма много време за децата си, но въпреки всичко след работа разговаря кой как се е справил през деня в училище, какво е свършил вкъщи, дали си е научил уроците и т.н.
Майката си тръгна и останахме само двете. Класната се разплака, защото каза, че за първи път в кариерата си не може да се справи с деца. Обясняваше ми, че не искат да стоят седнали в час, как се бият пред нея, ругаят се, не слушат и т.н. Стана ми много мъчно, тя е вече възрастна жена, не става за звероукротител. Питах я каква е причината. Отговори ми "не е една". 1. Вкъщи не се отделя достатъчно време на децата, няма възпитание в ценности. 2. Детска градина, предучилищна, училище - куца им жестоко системата! Аз нямам алтернатива на тази система, но не съм доволна от нея! 3. Средата = улицата. Нищо против, но като сложиш улично "образование" и никакво домашно става страшно. 4. Медии - по-бездарно и тъпо нещо от телевизиите ни няма. Някой може да каже Discovery, NatGeo, History и т.н. Да, това са образователни телевизии, но малките деца не ги разбират. Липсва им любопитството, което се ражда с четене на книжки.
Желание => начин => успех. Онези мами и тати можеха да си тръгнат от работа и да отидат до училище. Не знам как е в другите, но в моето има два пъти годишно такава среща - за всеки срок по една. Друга опция - отиваш до училище, когато можеш през деня, звъниш по телефона, пишеш писмо и т.н. Класната ми винаги е била отворена към връзката родител-учител, жалко е че родителите в този случай не са.