Това е просто начина, по който за сега стоят нещата не мога да го променя не знам как, просто вече или ме избива на агресия или на депресия и един вид взе да ми писна или да гледам отчаяно или да гледам на кръв нали се сещате за к'во ви говоря искам промяна някаква искам да имам ей тей по милион за всеки ден, да имам мацка до мен и да знам, че ако стане нещо лошо има на кой да разчитам във всеки един момент, но НЕ и НЕ и НЕ, какво ли не правих, какво ли не опитвах, нали ви казвам вече почти се предавам почнах да се оплаквам като някой лиглио тука и това не ми харесва ама ако някой знае какъв ми е проблема как да се поправя.. Защо да не попитам?
Какво много се впрягам? К'во да не мисля за живота си така ли?
Да си дам сметка за всичко чак на края, като умирам вече не мерси ... живея ден за ден и за всеки един се боря здраво да ми е яко, да ми е готино и колкото и егоистично да звучи, ако не го направя аз никой друг няма да го направи... Просто вече се чудя Защо да продължавам като няма никакъв ефект? .... Един и същи ден, ден след ден, седмица след седмица....