Ммм да диалога м/у поколенията...вечно актуален проблем. Рядко се случва родители и деца да се разбират....по-често децата се разбират само с майката или само с бащата (ест може и с двамата да не се разбират)...но това е напълно нормално,да не говорим че в определен етап от живота (именно пубертета) силно се засилва чувството на нетърпимост м/у родители и деца. Просто през този етап вече детето (подрастващия) почва да се формира като личност и нещата които преди не са му правили впечатление в поведението на родителите му, вече...стават все по непоносими. Да не говорим че родителите виждат детето си вече в напълно друга светлина и им е трудно да приемат промяната. Родителите, бих казала, също не са в много леко положение. И те са хора,подложени са на стрес (често са недоволни от нещо в живота си) и това им влияе....а и детето като започне да предявява претенции за това и онова им идва в повече. Казвам го от личен опит...и аз съм в пубертета (в края вече ),разбирам се що годе с родителите си,но има моменти в които ме дразни дори, че дишат....но трябва да се опитаме да ги разберем по някакъв начин...едва ли родителите ни не искат да се разбират с нас,дори напротив,те го желаят повече от самите нас...Както прочетох по-нагоре и съм с две ръце ЗА - сподели на приятелката си за някои твои спречквания с родителите си (не възможно е да няма поне 1) Аз съм споделяла с приятелки,съответно и те на мен такива ситуации и се оказва, в повечето случаи, че са доста сходни. Хубаво ще е момичето да седне и да поговори с техните (ако не с двамата поне с този родител който според нея би я разбрал по-добре) и да им/му обясни кое я дразни в тяхното поведение и изобщо кое я тормози....съответно и родителя би трябвало да каже това което мъчи него....с една дума трябва да се постигне някакъв цивилизован диалог за да се разкрият всички карти и да се изкорени проблема....иначе има риск всичко да се влоши