Будя се сутрин, усещам я до мен, гледам я, радвам се. Събуждам я и ми става страшно мило като ме погледне сънена. Обичам да се гушкам в нея, все едно съм малко дете. Като я няма се чувствам тъпо. Няма нещо което да ме дразни в нея, даже недостатъците ме карат да я искам повече. Питал съм се дали бих застанал на пътя на куршум за да я защитя и откровено пред себе си мисля, че ще го направя. Колкото и красиви момичета да виждам ми се струват абсолютно безинтересни.
Това ли е любовта или просто моментно състояние, докато не се случи да се разделим и да съм с друго момиче ( да не се случва никога ) ?