Моята неволя

[purkoogun]

Здравейте!
Преди време бях се едно момиче. Много се обичахме. Поне аз много я обичах, а сега още повече... за нея не съм много сигурен...
Бяхме заедно повече от година. През това аз много я наранявах... Бях ревнив и даже бях толкова глупав, че дори исках да
сложим край няколко пъти понеже сме от различни градове и сме много далеч един от друг. Това бяха глупави постъпки... и
наистина сега ми го връща тъпкано... Винаги бях честен с нея. Започнах се с едно момиче, към което имах увлечение. И и
го признах - исках да съм честен с нея. А можех да си мълча и тя нямаше да разбере никога заради разстоянието... Но с това
момиче, с което се запознах не съм имал никога нищо. Мина този период на увлечение и тя ми прости... След няколко
месеца тя се премести в ново даскало. Там в новия клас се влюбила в едно момче и ми каза, че ще му даде шанс. Мен ме заряза и
ми обеща, че винаги ще си истана първата й любов и ще си останем приятели. Тогава сякаш всичко за мен рухна... тя ми беше
единственото ценно на този свят... Даже плаках като малко дете за нея. Вдигнах кръвно, че чак... Абе направо бях съсипан.
Незнаех какво да правя. Бях много разтроен. След по-малко от месец тя се разделила с този от класа си. Аз разбира се я молех, какво ли не правех за да се върне при мен. Зарязах си цялото
достойство... ама не ми пукаше - бях готов на всичко. Тя постоянно ми казваше да я оставя, да я зябравя, защото тя не се нуждаела от никой понеже си имала приятели и те и били достатъчни. Но не можех да го приема. Винаги съм бил борбена личност и
се боря с всичко. Не се предадох. А тя дори не ми пишеше по скайпа... Всяка вечер и всеки ден чаках да ми каже поне едно
здравей или нещо от сорта... каквото и да е. Но напразно се чаках. Когато аз и пишех получавах само отговори "да", "не" и само
такива работи. Много ми беше тъжно. Но тя не се трогна нито един път. Щеше да съм доволен дори на това само да сме приятели. Но тя постоянно ми казваше, че и е много трудно. това продължи няколко
месеца. Аз се запознах с едно друго момиче, което се влюби в мен. Тогава аз й отговорих, че още обичам и копнея по старата си любов. Това обаче не я спря и ми каза да опитаме. Аз разбира се признах
на старата ми любов какво се случва с мен. Отговора беше "добре". Реших да опитам с новата, с надеждата да забравя... Обаче не стана и затова реших да сложа край. Няма смисъл да съм с човек, който не обичам. Това продължи около месец. В деня, в който се разделихме, разбрах че тази, в която съм влюбен вече има приятел. И толкова го обича, че по нейните думи "нищо не можело да я убеди да си промени решението и той е всичко за нея." За пореден път бях съсипан. Мина месец и аз си казах, че ще отида да я видя. Тя отначало не искаше да се видим ама аз й казах, че ако трябва ще отида само и само да я погледам отдалече и няма да ме види щом не иска. Няколко дни преди да отида тя обаче ми се обади и каза да се видим с нея и една нейна приятелка. Зарадвах се наистина много. Имам някви болки в коляното и ходих на доктор и ми казаха да не ходя много и да не го вържа свито и ми изписаха лечение. Това не ме спря. Излъгах всички мои роднини приятели какви ли не глупости за да отида без никой да разбере. Защото как да кажа, че отивам да видя момиче, което дори не ми говори... ще ме помислят за луд /което може би е така/. Тръгнах сутринта рано в 5:30... 5 часа пътуване до града, в който е тя. Стигнах там към 11... Трябваше да я чакам да свърши даскало до 2 часа... А рейса за връщане ми беше в 3... Просто не можех да остана повече защото трябваше да се прибера същия ден. Видяхме се с нея и най-добрата й приятелка. През целия половин час в който се поразходихме малко коляното ме болеше ужасно. Идеше ми да викна от болка, но не казах нищо. Не исках те да разбират. Приятелката й ме попита защо ходя така ама аз не казах. Малко куцах. Не исках да разбират нищо. Нищо нямаше да позволя да съсипе този ден. Но тя дори не ме погледна в очите. Все едно бях някой... Едно изречение не си разменихме. Чувствах се толко излишен и деня се превърна в провал. Изпратиха ме до рейса. За довиждане ми каза "чао", като гледаше в земята. Исках да я прегърна, но като видях, че дори тогава не ме погледна не посмях. Пак 5 часа път... Прибрах се към 9 в нас. Крака ме болеше изключително много и сега даже е подут и не мога да ходя, щото много го натоварих онзи ден. Прибрах се и веднага седнах на скайпа. Казах й: "хай, прибрах се" и получих очакваното "добре". Направо не можех да повярвам. Казах й всичко за крака за това колко я обичам и, че дори приятелството ще ме зарадва. Отговора беше: "Няма да станем първи приятели - не очаквай много от мен. Запази си поне малко достойнство!". Ама не ми пука. Искам да знам, че поне мисли за мен и се сеща понякога. На всеки празник като коледа и т.н. чаках да ми прати един смс ими да ми прати едно съобщение по скайпа... Но нищо. Каквото и да направя не се трогва... Не мога да я разбера.... Но няма да се откажа... Никога не се примирявам...
От другата учебна година ще съм студент в нейния град и ще живея там. Няма да преживея това, че тя няма дори да се поинтересува от мене....
Знам какво да направя - да забравя за нея ама не мога. Не ми казвайте, че съм тъп и т.н. Знам го. просто исках да споделя...

[iceMiss]

Оле, аз на такива ххора като теб меко казано им викам НАХАЛНИЦИ! Момичето ти е казало, че не те иска, ама ти не! Е, щом толкова много я обичаш, съобрази се с мнението й и я остави на мира, щом тя иска това!

[Nathan]

Ей Не се сдухвай за такива работи Не мога да ти кажа, че си тъп като мои пътешествия са били от София до Сливен или Несебър
Кротни се за налко и не и пиши Пък като станеш студент ще видиш какво ще стане, но вярвай ми отнема адски много време да се забрави човек и сигурно ще ти е още доста дълго време кофти, но определено не е свършил света Убедил съм се, че няма незабравима жена Просто трябва време да се забрави
Не изклщчвай от сметките, че може наистина да не те обича и тази и отдръпнатост да е, за да те накара да я забравиш по - бързо ....
Успех и по - бързо преживяване на неволите ти пожелавам

[FromAutumToAshes]

мн дълго не ми се чете :X

[Sladurcho]

Според мен няма да ти обърне внимание.. щом след всички тези опити дори не е посмяла да те погледне в очите...а и си има приятел, който много обича.Трябва да се откажеш... не виждам друг начин.Тя не иска да сте дори и приятели,не ти пише, не се сеща за теб ... безсилен си да направиш каквото и да е.. с времето ще я позабравиш и ще започнеш да се оправяш гледай напред, намирай си развлечения само и само да не мислиш за нея и затова което е станало.... пробвай да започнеш нова връзка.. понякога и това помага.. Успех

[Bixel]

жалко пич, намери си друга

[purkoogun]

Ей Не се сдухвай за такива работи Не мога да ти кажа, че си тъп като мои пътешествия са били от София до Сливен или Несебър
Кротни се за налко и не и пиши Пък като станеш студент ще видиш какво ще стане, но вярвай ми отнема адски много време да се забрави човек и сигурно ще ти е още доста дълго време кофти, но определено не е свършил света Убедил съм се, че няма незабравима жена Просто трябва време да се забрави
Не изклщчвай от сметките, че може наистина да не те обича и тази и отдръпнатост да е, за да те накара да я забравиш по - бързо ....
Успех и по - бързо преживяване на неволите ти пожелавам

Добре де... не ме обича... не ме е и обичала...
Ама поне приятели не можем ли да бъдем? Положих толко усилия и то напразно...

[Sladurcho]

За какво ти е да ти е приятелка след като ти я приемаш за нещо повече от това... само ще се наранявяш повече... и к'во като ти говори за новия си приятел и за това колко и е хубаво с него или колко е добър и нз си къв... няма ли да ти е гадно... приятелството може да прерастне с любов... но любовта в приятелство никога

[soul1199]

мн тъжно,нз тя как не е проумяла,че ти я обичаш толкова много и въпреки крака ти и разтоянието си я видял,нуждаел си се поне от една нейна усмивка за да ти стане по-леко,да се почувстваш добре,няма смисъл да продължаваш да се мъчиш заради нея,остави я,опитай се да спреш всички контакти с нея,трябва да продължиш напред,нямаш друг избор

[purkoogun]

мн тъжно,нз тя как не е проумяла,че ти я обичаш толкова много и въпреки крака ти и разтоянието си я видял,нуждаел си се поне от една нейна усмивка за да ти стане по-леко,да се почувстваш добре,няма смисъл да продължаваш да се мъчиш заради нея,остави я,опитай се да спреш всички контакти с нея,трябва да продължиш напред,нямаш друг избор

То да беше само разстоянието... Скъсах с това момиче, с което ходих малко въпреки, че то ме обича... Направо не мога да я позная... Ако ме е обичала истински поне нямаше да позволи за да страдам така... Поне заради миналото ни

[Sladurcho]

ае пич на момичетата не им пука кво ти е... не можеш ли да го осъзнаеш приказват ти че не искат да те нараняват не искат да ти е гадно ама това са само празни приказки... и да ти го говорят на теб пак ти е гадно ... в крайна сметка зае*авай я тая и това е кат неще ако ще ...

[Nathan]

Ей Не се сдухвай за такива работи Не мога да ти кажа, че си тъп като мои пътешествия са били от София до Сливен или Несебър
Кротни се за налко и не и пиши Пък като станеш студент ще видиш какво ще стане, но вярвай ми отнема адски много време да се забрави човек и сигурно ще ти е още доста дълго време кофти, но определено не е свършил света Убедил съм се, че няма незабравима жена Просто трябва време да се забрави
Не изклщчвай от сметките, че може наистина да не те обича и тази и отдръпнатост да е, за да те накара да я забравиш по - бързо ....
Успех и по - бързо преживяване на неволите ти пожелавам

Добре де... не ме обича... не ме е и обичала...
Ама поне приятели не можем ли да бъдем? Положих толко усилия и то напразно...

Това сме си го говорили с бившата Каз ми, че не можем да сме си приятели след това, което сме преживели и че иска да си запази хубавите спомени
За сега ти се иска и приятели да си останете ама след време ще ти стане безразлично дали ще сте или няма

[purkoogun]

Ей Не се сдухвай за такива работи Не мога да ти кажа, че си тъп като мои пътешествия са били от София до Сливен или Несебър
Кротни се за налко и не и пиши Пък като станеш студент ще видиш какво ще стане, но вярвай ми отнема адски много време да се забрави човек и сигурно ще ти е още доста дълго време кофти, но определено не е свършил света Убедил съм се, че няма незабравима жена Просто трябва време да се забрави
Не изклщчвай от сметките, че може наистина да не те обича и тази и отдръпнатост да е, за да те накара да я забравиш по - бързо ....
Успех и по - бързо преживяване на неволите ти пожелавам

Добре де... не ме обича... не ме е и обичала...
Ама поне приятели не можем ли да бъдем? Положих толко усилия и то напразно...

Това сме си го говорили с бившата Каз ми, че не можем да сме си приятели след това, което сме преживели и че иска да си запази хубавите спомени
За сега ти се иска и приятели да си останете ама след време ще ти стане безразлично дали ще сте или няма

Това е вече 5 месеца...

[Nathan]

Абе и по - тежки случаи съм виждал по 1 или 2 години . Стегни се малко Забавлявай се повече с приятели и или тя ще те потърси или ще я забравиш и ще можеш да продължиш напред с някое друго момиче ( по възможнос на по - близко разтояние от теб).