Така е, времето не лекува. Това, което прочетох ми е доста познато, била съм в същата ситуация. Обаче, има момент в който ще спре да ти пука. От много нараняване аз се затворих в себе си и усъзнах, че и без него мога да живея. Няма да е първия, няма да е и последния, в който ще се влюбя. Живота не свършва с него. Не се притеснявай, просто го остави, пак ако пак покаже, че може да има шанс дай си го, макар, че за мен е най-добре, да го забравиш, така само се самонараняваш- не правиш нищо хубаво. Няма смисъл да рониш сълзи за човек, на който дори не му пука. Момчетата са неблагодарно племе. Не можеж да очакваш нищо от тях и точно когато си мислиш, че всичко е по- розово от сякъде се получава това, че всичко се разпада и получаваш някакво тъпо обяснение за това с предтекст, че ти си виновна за всичко. Че не си показала чуствата си, а той дори не осъзнава, че не е помогнал да го направиш или просто това е по лесно за обяснение, че да не се мъчи да те разкара по друг начин. Всичко се свежда до секса и парите, а това, че има хора които искат любов явно в 21век не се вижда особено.
И помни винаги има начин когато си го наложиж за цел..