Продължение

Като Плавтова пиеса с най-силен буфонаден и фарсов заряд обикновено се
сочи поставената през 191 г. пр. Хр. “Лъжецът роб”, в която интригата се
води от главния сценичен герой Псевдол (Pseudolus), самото име на който
е било схващано като силно изразително (от гр. pseudos – “лъжа” и лат.
dolus – “хитрост”, “измама”). При това в тази пиеса робът Псевдол е
представен не като обикновен или битово-примитивен хитрец, а като
изключително ловък “гений на изобретателността” и своеобразен “поет на
своите измислици”. Като се позовават на някои особености на този именно
сценичен образ, някои съвременни автори, като напр. П. С. Данкин, О.
Юревич и Я. Н. Коржински се стараят да лансират тезата, че чрез своето
творчество Плавт се е доказал като “представител на угнетените социални
слоеве”, че е “издигал глас против безсъвестната експлоатация”, че е
“съчувствувал на всички онези, които са се борели срещу родовата и
паричната аристокрация” и че “се е стараел чрез пиесите си да предизвика
такова съчувствие и у зрителите”. Във връзка с тази тяхна теза, обаче,
съществуват редица съществени и убедителни по своя характер напълно
противопоставителни аргументи и съображения.

Преди всичко следва да бъде отбелязано, че Плавт категорично е избягвал
да поставя в пиесите си непосредствена политическа и социална тематика,
а правените от него “тънки намеци” в този аспект са били рядкост и са
били представени по начин, при който са били възприемани по-скоро като
“пикантна картина на лекомислените гръцки нрави”, към които
победителите-римляни се отнасяли с великодушно пренебрежение, тъй като
за тях “да живееш по гръцки, означава да живееш разпуснато”.

На второ место специалистите по история на литературата доста отдавна са
обърнали внимание, че действуващите в комедиите на Плавт роби са не
един, а няколко типове, два от които са основни, и това са “добрият роб”
(servus bonus) и “хитрият роб” (servus cllidus, fallax). При това някои
от специалистите подчертават, че въпреки, че във втория тип наистина са
налице някои черти на реално съществуващия роб (тъй като по силата на
своя начин на живот той е и хитрец, и лъжец и крадец), все пак той е
толкова неимоверно много преувеличен, че категорично може да бъде считан
за “създание на Плавт”, нужно му като типажен сценичен образ на такъв
майстор на интригата и измамата, който с лекота води изключително сложна
и трудна игра, измисля смели и хитри ходове и винаги излиза победител от
изглеждащите като напълно безизходни ситуации. Така, според тези
изследователи (като напр. П. Шпрангер), този измислен от Плавт сценичен
образ съществува само “в комедията и за комедията”, за да може чрез него
много по-успешно да бъде въведен зрителят в онзи илюзорен свят, в който
комизмът е най-лесно видим

Този извод, обаче, неизбежно поставя въпроса: “Интересувал ли се е
въобще Плавт от реалния, от действително съществуващия роб, или се
интересувал само от неговия контрастен и измислен за комедията и
съществуващ само в комедията образ?”

Несъмнено е, че от римските автори Плавт е първият, който е обърнал
внимание на това, че робът е човек; той е първият, който се е вгледал
във вътрешния облик на роба; несъмнено е, също така, че зад веселия
комедиен образ Плавт най-неочаквано е представил образа на един роб,
който е изключително умен и тънък психолог. Все пак, обаче, както
убедително подчертава Е. Франкел, Плавт се е интересувал преди всичко
именно от “добрия роб”, при което преценката в този аспект е била
изключително от стопанска гледна точка, и в тази връзка поне в три от
своите пиеси изрично и ясно е заставял роба да излага монологично своята
изгодна за стопанина му житейска философия: “Близнаци” (966-989),
“Лъжецът роб” (1103-1115) и “Аулулария” (588-603).

При това, тези монолози съвсем не са свободен превод или интерпретация
на някакъв гръцки оригинал, а са създадени именно от самия Плавт, като
съдържанието им е напълно еднакво: добрият роб най-добросъвестно и
старателно се грижи за делата на своя стопанин както в негово
присъствие, така и при негово отсъствие, а често пъти дори се грижи
много по-добре когато стопанинът му отсъствува. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че в произведенията на Плавт напълно липсва сценична
ситуация, от която да е видно какво е мястото на роба сред неговите
“другари по робство”, какви са взаимоотношенията между робите, а робът е
поставен само и единствено в контекста на неговото положение като
добросъвестна част от господарския инвентар.

6) Победоносният за Рим край на Втората Пуническа война представлява
повратна точка в римската история, превръщаща Рим от Италийски
политически фактор в Средиземноморски и откриваща му пътя на Изток, в
страните на елинистическата култура. Това, обаче, бидейки съпроводено,
от една страна, от бързото разрастване на римския икономически
потенциал, е съпроводено и от усилено и много по-тясно сближаване на
римската с гръцката култура, а от друга страна, е било съпроводено от
изостряне на борбата между елинофилите и привържениците на римската
старинна традиция. Така, в контекста на тази ситуация римският
политически елит осъзнал острата необходимост от възлагане на подчертано
идеологическа и политическа функция на културата и в частност на
художествената, научната и философско-политическата литература.

До този момент римската култура и в частност литературата са се
развивали преди всичко стихийно, но сега вече почти безспорно било
осъзнато от политическия елит, че литературата е и може да бъде мощно
средство за идеологическо въздействие. Като изключително мощен тласък за
осъзнаване на необходимостта от използуване на литературата за
въздействие върху вътрешнополитическото и особено върху
външнополитическото мнение е послужил и фактът, че при своя поход
картагенският пълководец Ханибал е бил взел със себе си немалка група
гръцки писатели. Така, възползувайки се от опита на своя неприятел,
римският политически елит предприел мощна литературна пропаганда на
своята политика, а историкът Фабий Пиктор, който през 216 г. пр. Хр.
оглавил римското посолство в светилището на Аполон в Делфи, получил
политическо поръчение и публикувал на гръцки език съчинението си
“Анали”, представящо римската история от Еней до Втората Пуническа
война.

pomagalo.com