One more

**vanilievisez** · 01-17-2010, 20:42

*имам чувството, че "Потомка" ме вдъхнови о.О
**име си няма, не знам какво да е.

Май забравих битието навън,

ориста ми беше питомна съдба.

Нямах шанс да чуя звън -

звън на закъсняла, обещаваща душа.

Моята душа ли беше туй,

или виках пак в съня си?

Хей, сърце, ако си там, ме чуй -

чакаща и гинеща топя се.

И не чакам твърде дълго време -

колко време е един живот?

Ако си решил от мен да вземаш,

аз не помня какво е било.

Да боли и да кърви,

да се смея и да плача.

Във дворец на самотата се стопих,

давайки душа си на Палача.

Аз изгубих се, сърце,

и изгубих се отдавна.

Ти отиваш си от мен.

Слава, Богу - леко, бавно.

В танц (на валс прилича)

се реят спомени овехтели.

дърпа завесите бели,

умореният ми поглед наднича.

Но не мисля, че те виждам вече,

мое мъничко сърце.

Как доскоро тъй гореше,

а сега, протягайки ръце,

Само блед си, силуетен блян?

Не можах да те опазя

и остана без жар и без плам.

Ах, дано не ме намразиш.