Ако за всяко Е>0 можем да намерим естествено число k, такова че при n>k да имаме an>E, то казваме, че редицата an клони към +безкрайност.

(За всяко положително число можем да намерим пореден номер k, че от k нататък членовете да са по-големи от това число.)


Ако за всяко Е<0 можем да намерим естествено число k, такова че при n>k да имаме an<E, то казваме, че редицата an клони към -безкрайност.


И като казахме какво са редици, клонящи към +безкрайност и -безкрайност, редно е да напишем и следните свойства:

Нека lim an=+безкрайност, limbn=b

lim an+bn=+безкрайност
lim an.bn=+безкрайност, ако b>0
lim an.bn=-безкрайност, ако b<0
lim an.bn=неопределеност, ако b=0
lim an/bn=+безкрайност, ако b>0
lim an/bn=-безкрайност, ако b<0
lim bn/an=0

Ако an=+безкрйаност bn=-безкрайност, то an-bn и an/bn също са неопределени.

Така имаме, че 3+безкрайност=+безкрайност и -4.(+безкрайност)=-безкрайност.



Границите на функции можем лесно да и дефинираме чрез граници на редици. Ако припомним набързо какво е функция, нещата стават ясни много бързо.


Казавме, че имаме функция или изображение на множеството Х в множеството Y, ако по някакво правило на всеки елемент от Х съпоставяме елемент от Y. X наричаме дефиниционно множество, а Y - множество от функционални стойности.

Нека са дадени множествата Х={1,2,3,4,5,6} и Y={1,4,9,16,25,36,45}

Като напишем правилото y=f(x)=x