Математика

[Chacho]

Не знам дали ще успея да се изкажа като хората по тоя въпрос, но ще опитам.

С която и наука да се захване човек, винаги ще ги има двете страни - зубърската и логическата. Много ни се набива в главите, че хората имат дадености към едното или към другото. Или си човек на логиката и точните науки, или си творческа личност с хуманитарни предразположености. Според мен това не е така и единствено имаш повече интерес и воля към едно от двете. Ще добавя, че интересът и волята са повлияни и от това, колко добре умеем едно нещо - колкото по-добри ставаме в дадено начинание, толкова повече започва да ни харесва. Чак като влязох в университета, се реших да се развивам и в двете насоки: да нямам пропуски във фактите и да умея да ги прилагам спокойно (да владея и теорията, и практиката). Единствената причина, поради която успях да се навия и да работя в момента и в двата аспекта е, че избрах нещото, с което искам да се занимавам и мога да му се отдам изцяло.

Не се мина много време и разбрах, че литература, математика, музика, биология и каквито още разделения на науката човек може да измисли, са преплетени. Например от лингвистиката са взаимствани идеите на Чомски за граматики, за да се дефинират и изследват математическите граматики и езици, които пък могат да намерят приложение от създаването на автоматизирани врати в Билла, до създаването на компилатори (програми за обработване на компютърен код, които програмистите ползват), до процесирането на човешката реч и езици в компютрите. Психолозите пък взаимстват от математиката формули за вероятности, за да изследват вземането на решения. Нервните импулси, които невробиолозите изучават, се описват с куп химия, физика и математика, и в учебника на съквартиранта има достатъчно формули с интеграли. Литературата пък се подчинява на политически, икономически и социологични тенденции, които са предмет на изследване на съвсем други дисциплини. В крайна сметка, ако искаме да разберем нещата в пълнота, не можем да подходим само чрез един училищен предмет (биология, анлгийски, физическо, т.н.). Получават се едни междудисциплинни дисциплини, в които за да сме вещи, трябва да овладеем огромно количество разнообразна теория.

Амбициите и волята са единствените средства, с което можеш да преминеш през всичко това. Когато целта ти е "да знам всичко за човешкият мозък", "да знам всичко за мускулите на човека и как се движим", можеш да пребориш малко физика, малко химия, малко биология, малко методи за писане на научна документация и т.н. Главната цел ти дава мотивацията да се справиш с каквото и да било. Аналогично на тренировките във фитнеса, понякога трябва да правим кардио, вместо да дигаме големи тежести, просто защото не можем да постигнем и маса, и релеф с един вид упражнения. Но като искаш перфектно тяло, ще направиш каквото е нужно, за да го постигнеш.

На всеки от нас му се е случвало да поучи няколко часа, да отиде на контролно и да го изкара. След това си мислим "леле, ако прекарвах по 10 часа на ден правейки това, щях да преобърна науката". Науката се развива от хилядолетия, някои хора прекарват години, за да разучат някой въпрос и когато стигне до нас информацията под формата на учебници, статии и т.н. В точните науки, това често са теореми, формули, определения. Когато задълбаем в материята, дори и да са логични, не е нормално сами да си изведем формула, която е мъчила видни умове от историята в продължение на години. Но можем да я прочетем в учебника и да си я обясним. Не е зубрене, но има елемент на наизустяване и тъй като научният прогрес е много напред, ще ни се наложи да наизустим МНОГО неща, за да влезем в крачка с настоящето. Хубавото е, че системата ни е сравнително добре изградена, че да ни покаже прекият път дотам. Ние само трябва да изберем в коя насока искаме да се развиваме (да изберем специалност в университета), там всичко ни е разделено на предмети, дават ни възможност да продължаваме във все по-тесни и по-тесни клонове да се усъвършенстваме, дават ни достъп до специализирана литература, дават ни разяснения във всеки един момент от развитието ни. Така се озоваваме до магистратура, а след това, когато вече имаме стабилната основа, имаме възможност и за докторантура.

Според мен подходяща специалност за теб е медицинска физика, фармация (защото там е повече точната наука) или нещо подобно. Медицината също не е лош вариант. Важният избор, който трябва да направиш е, дали искаш да се занимаваш с наука или искаш да излезеш с квалификация за професия. Има много добри доктори, които могат с един поглед да ти поставят диагноза, но малко от тях могат да направят пробив във медицинската наука. Ако пък си учен, няма да прекарваш толкова време лекувайки хора. Избереш ли науката, приемаш че точно ТИ можеш да постигнеш нещо значимо в тая сфера и всичко изписано нагоре за предизвикателствата важи и за теб. Избереш ли приложната професия, сигурно ще се сблъскаш с повече рутина, дори и тя да изисква знания, придобити след завършено висше образование.



Не дадох много конкретен отговор, но като цяло искам да кажа, че представите ти вероятно ще се променят много в университета за самите предмети. Сигурно ще те промени и като личност. До първата ми сесия прекарвах по 20 минути на седмица в учене. Дори и в 12 клас, когато реших да кандидатствам с математика, не пишех домашни. В един определен момент сметнах, че искам да съм възможно най-компетентен. Тогава горе-долу създадох тая тема и исках като ме питат, да мога да отговоря. През първата ми сесия прекарах 1 месец по 10-на часа дневно в учене, излизах само за 30-на минути на кафе и пак вкъщи. Всеки урок го минавах така, че накрая да мога да го преразкажа до най-малката подробност. Изключително съм благодарен на професорите, че след всичките ми тези усилия, от 4 предмета взех само 2. На следващата сесия от 4 взех 1. Не ми разрешават да имам и най-малки пропуски, но никога не съм се чувствал по-пълноценен. Сега знам, че не лежа на фалшиви приказки, за това, че имам познания а съм ги постигнал с много труд. И ме чака още толкова много и вече ме радват тея неща. По-отговорен съм. Сигурен съм, че и теб ще те усъвършенства по някакъв начин. Както казват хората, избери това, което ти е на сърцето. Не мисля, че имаш грешен избор, единствено можеш да подходиш грешно, след като го направиш.

Вече стана огромен ферман, но да направя и една аналогия. Когато си започнал да се занимаваш с фитнес, вероятно нищо не си разбирал и първоначално си имал някакви погрешни представи, като "трябва само да се тренира" или "трябва много да се яде". По-късно вече разбираш, че има значение какво и как, и че има толкова много да учиш за тези какво и как, че цялото време на света сигурно няма да ти стигне. Понеже знам, че си достатъчно компетентен, явно си намерил начина да се мотивираш, просто да разучиш нещата. Въглехидрати, белтъци, бързи, бавни, прости, сложни, гликемичен индекс, т.н. Ако бяха в учебника по биология и те изпитваха на тях, щеше да ти се догади, но защото искаш да разбереш, как аджеба да тренираш и да се храниш, как да направиш тяло и да станеш силен, си изконсумирал голямо количество биология. Като си поставяш през времето подобни цели "как функционира дихателната система", "какви са всичките причини да кашляме", т.н., биологията в медицината може да се окаже много по-лека. И винаги, след като се захванеш с нещо, то става по приятно. Само да почнеш. (сравни отиването на тренировка, когато си извън форма, и отиването на тренировка, когато отбелязваш нови постижения на лежанката)


PS: На 19 години съм, април правя 20.

[HolyShit]

Не знам дали ще успея да се изкажа като хората по тоя въпрос, но ще опитам.

С която и наука да се захване човек, винаги ще ги има двете страни - зубърската и логическата. Много ни се набива в главите, че хората имат дадености към едното или към другото. Или си човек на логиката и точните науки, или си творческа личност с хуманитарни предразположености. Според мен това не е така и единствено имаш повече интерес и воля към едно от двете. Ще добавя, че интересът и волята са повлияни и от това, колко добре умеем едно нещо - колкото по-добри ставаме в дадено начинание, толкова повече започва да ни харесва. Чак като влязох в университета, се реших да се развивам и в двете насоки: да нямам пропуски във фактите и да умея да ги прилагам спокойно (да владея и теорията, и практиката). Единствената причина, поради която успях да се навия и да работя в момента и в двата аспекта е, че избрах нещото, с което искам да се занимавам и мога да му се отдам изцяло.

Не се мина много време и разбрах, че литература, математика, музика, биология и каквито още разделения на науката човек може да измисли, са преплетени. Например от лингвистиката са взаимствани идеите на Чомски за граматики, за да се дефинират и изследват математическите граматики и езици, които пък могат да намерят приложение от създаването на автоматизирани врати в Билла, до създаването на компилатори (програми за обработване на компютърен код, които програмистите ползват), до процесирането на човешката реч и езици в компютрите. Психолозите пък взаимстват от математиката формули за вероятности, за да изследват вземането на решения. Нервните импулси, които невробиолозите изучават, се описват с куп химия, физика и математика, и в учебника на съквартиранта има достатъчно формули с интеграли. Литературата пък се подчинява на политически, икономически и социологични тенденции, които са предмет на изследване на съвсем други дисциплини. В крайна сметка, ако искаме да разберем нещата в пълнота, не можем да подходим само чрез един училищен предмет (биология, анлгийски, физическо, т.н.). Получават се едни междудисциплинни дисциплини, в които за да сме вещи, трябва да овладеем огромно количество разнообразна теория.

Амбициите и волята са единствените средства, с което можеш да преминеш през всичко това. Когато целта ти е "да знам всичко за човешкият мозък", "да знам всичко за мускулите на човека и как се движим", можеш да пребориш малко физика, малко химия, малко биология, малко методи за писане на научна документация и т.н. Главната цел ти дава мотивацията да се справиш с каквото и да било. Аналогично на тренировките във фитнеса, понякога трябва да правим кардио, вместо да дигаме големи тежести, просто защото не можем да постигнем и маса, и релеф с един вид упражнения. Но като искаш перфектно тяло, ще направиш каквото е нужно, за да го постигнеш.

На всеки от нас му се е случвало да поучи няколко часа, да отиде на контролно и да го изкара. След това си мислим "леле, ако прекарвах по 10 часа на ден правейки това, щях да преобърна науката". Науката се развива от хилядолетия, някои хора прекарват години, за да разучат някой въпрос и когато стигне до нас информацията под формата на учебници, статии и т.н. В точните науки, това често са теореми, формули, определения. Когато задълбаем в материята, дори и да са логични, не е нормално сами да си изведем формула, която е мъчила видни умове от историята в продължение на години. Но можем да я прочетем в учебника и да си я обясним. Не е зубрене, но има елемент на наизустяване и тъй като научният прогрес е много напред, ще ни се наложи да наизустим МНОГО неща, за да влезем в крачка с настоящето. Хубавото е, че системата ни е сравнително добре изградена, че да ни покаже прекият път дотам. Ние само трябва да изберем в коя насока искаме да се развиваме (да изберем специалност в университета), там всичко ни е разделено на предмети, дават ни възможност да продължаваме във все по-тесни и по-тесни клонове да се усъвършенстваме, дават ни достъп до специализирана литература, дават ни разяснения във всеки един момент от развитието ни. Така се озоваваме до магистратура, а след това, когато вече имаме стабилната основа, имаме възможност и за докторантура.

Според мен подходяща специалност за теб е медицинска физика, фармация (защото там е повече точната наука) или нещо подобно. Медицината също не е лош вариант. Важният избор, който трябва да направиш е, дали искаш да се занимаваш с наука или искаш да излезеш с квалификация за професия. Има много добри доктори, които могат с един поглед да ти поставят диагноза, но малко от тях могат да направят пробив във медицинската наука. Ако пък си учен, няма да прекарваш толкова време лекувайки хора. Избереш ли науката, приемаш че точно ТИ можеш да постигнеш нещо значимо в тая сфера и всичко изписано нагоре за предизвикателствата важи и за теб. Избереш ли приложната професия, сигурно ще се сблъскаш с повече рутина, дори и тя да изисква знания, придобити след завършено висше образование.



Не дадох много конкретен отговор, но като цяло искам да кажа, че представите ти вероятно ще се променят много в университета за самите предмети. Сигурно ще те промени и като личност. До първата ми сесия прекарвах по 20 минути на седмица в учене. Дори и в 12 клас, когато реших да кандидатствам с математика, не пишех домашни. В един определен момент сметнах, че искам да съм възможно най-компетентен. Тогава горе-долу създадох тая тема и исках като ме питат, да мога да отговоря. През първата ми сесия прекарах 1 месец по 10-на часа дневно в учене, излизах само за 30-на минути на кафе и пак вкъщи. Всеки урок го минавах така, че накрая да мога да го преразкажа до най-малката подробност. Изключително съм благодарен на професорите, че след всичките ми тези усилия, от 4 предмета взех само 2. На следващата сесия от 4 взех 1. Не ми разрешават да имам и най-малки пропуски, но никога не съм се чувствал по-пълноценен. Сега знам, че не лежа на фалшиви приказки, за това, че имам познания а съм ги постигнал с много труд. И ме чака още толкова много и вече ме радват тея неща. По-отговорен съм. Сигурен съм, че и теб ще те усъвършенства по някакъв начин. Както казват хората, избери това, което ти е на сърцето. Не мисля, че имаш грешен избор, единствено можеш да подходиш грешно, след като го направиш.

Вече стана огромен ферман, но да направя и една аналогия. Когато си започнал да се занимаваш с фитнес, вероятно нищо не си разбирал и първоначално си имал някакви погрешни представи, като "трябва само да се тренира" или "трябва много да се яде". По-късно вече разбираш, че има значение какво и как, и че има толкова много да учиш за тези какво и как, че цялото време на света сигурно няма да ти стигне. Понеже знам, че си достатъчно компетентен, явно си намерил начина да се мотивираш, просто да разучиш нещата. Въглехидрати, белтъци, бързи, бавни, прости, сложни, гликемичен индекс, т.н. Ако бяха в учебника по биология и те изпитваха на тях, щеше да ти се догади, но защото искаш да разбереш, как аджеба да тренираш и да се храниш, как да направиш тяло и да станеш силен, си изконсумирал голямо количество биология. Като си поставяш през времето подобни цели "как функционира дихателната система", "какви са всичките причини да кашляме", т.н., биологията в медицината може да се окаже много по-лека. И винаги, след като се захванеш с нещо, то става по приятно. Само да почнеш. (сравни отиването на тренировка, когато си извън форма, и отиването на тренировка, когато отбелязваш нови постижения на лежанката)


PS: На 19 години съм, април правя 20.

Много интересна гледна точка на нещата имаш

А относно това:

Важният избор, който трябва да направиш е, дали искаш да се занимаваш с наука или искаш да излезеш с квалификация за професия

Какво точно имаш впредвид? Например дали да стана лекар или учен ,изобретател,подобни ли да разбирам?
Капацитетът май не стига за таквиз подвизи