.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 7 от общо 7
  1. #1

    Няколко философски есета?

    Trqbva mi filosofsko ese spe6no ..molq ako mojete da mi pomognete na koqto i da e bilo tema..temite sa:

    "4ovek e tova , koeto sam se napravi.."
    "4ovekut e osuden da bude svoboden.."
    "Su6testvuvaneto predhojda su6nostta.."
    "Ako ne znae6 koe e tvoeto pristani6te , za tebe nqma poputen vqtar.."
    "Granicite na moq svqt sa granici na moq ezik .."
    "Religiite sa kato svetulkite , za da svetqt im e nujna tumnina .."


    т.7. Заглавието на темата трябва да бъде описателно и написано на кирилица.
    MusicIsThekey

  2. #2
    Човек е това, което сам се направи

    „Всеки се ражда, но не всеки става човек” гласи една руска поговорка. А аз бих добавил/а , че всеки става такъв човек, какъвто сам се направи.
    Всички ние се появяваме на белия свят по един и същи начин. Поемаме първата глътка въздух, после изговаряме първата дума, правим първата крачка…В началото на земния си път като че ли всички хора са еднакви – малки, безпомощни същества, нуждаещи се от обич и грижи. Защо обаче, когато станат възрастни, хората са толкова различни? Може би, защото след първата дума, след първата крачка, всеки тръгва по различен път на развитие, попада в различна среда, влияе се от различни фактори. И най-вече, защото прави различни избори.
    Всеки, вече зрял човек, има възможност да избира. И от този избор зависи какъв житейски път ще поеме, какъв начин на живот ще има и оттам какъв човек ще бъде.
    Много е важна целта, към която се стремиш. Тя до голяма степен определя приоритетите и ценностите в живота ти. Ако твоята цел е богатството, то ти ще правиш всичко възможно, за да го постигнеш. Ще отделяш цялото си време и сили, за да печелиш пари и да имаш все повече и повече. Покрай тази обсебваща страст ти може да забравиш за семейството, за приятелите си, въобще за хората около теб. В един момент обаче ще се окаже, че си много, много богат, но си безкрайно самотен. И тогава се питаш: „Защо другите не ме обичат? Защо никой не се интересува от мен?” Готов си да обвиняваш всички да критикуваш целия свят, че не срещаш разбиране и обич. А всъщност не си даваш сметка, че вината е в теб, самия. Без да усетиш, в стремежа към така желаното богатство, ти си се превърнал в жалък егоист, в бездушно и неприятно същество, отблъскващо околните. И точно ти си се направил такъв, никой друг не е виновен за това.
    Разбира се, може да направиш съвсем различен избор. Вместо богатство, да решиш, че усвояването на добра професия, полезна за обществото, е твоето съкровено желание. Тогава ти ще насочиш своите усилия за духовно и професионално израстване. Ще се стремиш да формираш у себе си онези качества и умения, нужни за общуване с хората. Целият ти живот ще премине с мисъл за другите, с грижа за общото благо. Така ти ще станеш уважаван гражданин, желан приятел и любим, добър и обичан родител. Само тогава ще разбереш какво е истинско щастие, защото според Сократ „Като най-съвършен между хората може да се счита онзи човек, който се стреми към усъвършенстване; като най-щастлив може да се счита онзи, който съзнава, че вече постига целта си.”


    Човек е осъден да бъде свободен

    Всяко едно произведение, както и идеите в него, трябва да бъде разглеждано като се взема впредвид времето, когато е написано. Така и мисълта „Човек е осъден да бъде свободен” не трябва да се вади от контекста. Първият принцип на екзистенциализма, представител на който е Жан-Пол Сартр, е че „човек просто съществува, но не само такъв, какъвто се схваща сам, а и такъв, какъвто иска да бъде и защото се схваща едва след като вече съществува”. Човек е това, което сам се направи. А е осъден „защото не той е създал себе си, а от друга страна, все пак свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави” . Отричането на съществуването на Бог не оставя възможност на човека за намиране на оправдания и извинения. Поведението му не може да бъде узаконено от заповеди и ценности, които Бог му е дал. Човек е изоставен и първо съществува в света и след това се определя. Той е свободен. Той е свобода, а свободата има неимоверна тежест, защото е свързана с абсолютната отговорност на човека за света и за себе си, за всеки момент от неговия живот, за всеки негов избор.
    Ние нямаме практически контрол върху предоставения набор от възможниhttp://www.teenproblem.net/forum избори. Ако възприемаме избора единствено като едно възможно решение от множество възможности ние се ограничаваме и губим свободата си. Но ако го възприемаме като Действие, тогава вече нещата стоят по друг начин – чрез избора си човек влияе върху вселената и я променя. Всяко едно наше действие създава безкраен брой вселени от последствия. Или с други думи - всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението. Именно в това се състои свободата на човека – да избира и да променя. Има една известна пословица: „Когато в дъждовните гори на Амазония една переруда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико”. Тази пословица, или по-точно „ефекта на пеперудата” е част от теорията на хаоса. Хаосът според древните гърци, стои в основата на всичко. Те си го представяли като мястото между небето и земята, или като върхушката, бушуващото кълбо от всички стихии. От една страна Хаоса е първичното празно пространство, което след това започва да се изпълва с материя, а от друга е нещо само по себе си живо и пораждащо живота в света. Мястото, където са събрани източниците на живот, но не и той самия. Това е едно философко виждане за света, като това първично празно пространство отразява виждането на древните философи за началото на света. Битие е първата книга от Библията и представя древно предание за възникването на света и човешкия род. То започва така: „В начало Бог създаде небето и земята”. Още едно обяснение за началото, за първичното. Теорията на хаоса обяснява несъществуването на понятието "хаос" в общоприетия смисъл. Тъй като се приема, че хаоса е противоположност на идеалния ред, всъщност следва, че всяка модификация, различна от идеалния ред, е отчасти хаос и отчасти ред. Елементарното математическо обяснение на тази е теория е ако например вземем аритметична прогресия с разлика 1, имаща 10 члена, подредени първо по възходящ начин, след това разбъркани произволно. Всяка неизвестна подредба на тази прогресия може да се нарече хаос, а всяка вече известна се нарича ред. При произволна подредба на прогресията е невъзможно да се постигне хаос, тъй като въпросният начин на подреждане е вече известен, което прави тази подредба (според Теорията) ред. Тоест ако се даде нагледен пример за хаос, той моментално изчезва. Алберт Айнщайн е казал: „Господ не играе на зарове”. Айнщайн е вярвал в Бог. Аз – не. Но вярвам в това, което е имал впредвид великият учен, а именно че във вселената съществуват поредица от неизвестни взаимодействия, поредица от вариации, водещи не до хаос, а до невъзможност човек да предвиди тези взаимодействия. Самоhttp://www.teenproblem.net/forumнашетоhttp://www.teenproblem.net/forum незнание превръща света в хаос, където над всичко властва Случайността- маскатаhttp://www.teenproblem.net/forum на непознатата закономерност. Тоест хаосът, както са си го представяли древните гърци, Бог и сътворението на света, както е според Библията или обяснението за несъществуването на хаоса, според Теорията, са различни начини да бъде обяснена основата на всичко, вселената с неизвестна на човека определеност.
    Аз не вярвам в хаоса, над който властва Случайността. А Случайността и Съдбата в днещно време са едни почти припокриващи се понятия. Не вярвам в Съдбата като предопределеност на събития и постъпки; като висша сила, осмисляща се чрез природата или божества; като някаква персонификация, както е било според древните; като синоним на Бог. Тези обяснения за неизвестните взаимодействия, действащи във вселената не ми се струват правилни, тъй като дефинирайки невъзможността на човека да предвиди или да си обясни неизвестните вариации във нея човек се ограничава да приеме вселената и ставащото в нея не като нещо, а като начин за съществуване на всичко. Идеята на агностичното учение, което ми се струва най-близко до моите възгледи за света е че тъй като самият процес на познанието е основан на опита, а опита се явява субективен, то субектът не може да достигне същината на изследвания обект. По този начин ролята на науката се свежда до познание на опита, а не на същността на нещата или явленията, тоест неизвестните взаимодействия. Аз съществувам. Всеки мой избор влияе на живота ми, като на него влияят и изборите на останалите около мен и неизвестните вариации във вселената. Човешката екзистенция се осъществява в поредици от ситуации. В ситуация на избор човек проектира самия себе си и по този начин доказва свободата си. Той е отговорен за самия себе си, но не единствено за собствената си индивидуалност, а и за всички хора. Сътворявайки човека, който се стремим да бъдем, всяко наше действие в същото време създава и образа на човека такъв, какъвто преценяваме, че той трябва да бъде. Когато избираме да бъдем това или онова, ние в същото време утвърждаваме ценността на онова, което избираме. И всеки има право на собствени решения. Една тежка присъда, която носим на плещите си. Чувството за виносност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек.
    Пишейки тези редове в главата ми не може да не се появи една мисъл... Ами какво, ако в този момент на другия край на света една пеперуда размаха крилца и това доведе до краят на моето съществуване? Или до съществуването на целия човешки род? И всъщност... Струва ли си да разсъждавам върху тези мисли? Защото аз съм свободен да оставя това мое хрумване само да премине през главата ми. И да са замисля върху не по-малко важното за мен... Как ще стана рано утре сутринта? Продължавам да избирам и да променям.


    “Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър "

    Животът. Той ме омагьосва, влудява ме. Оплита ме в мрежите на чара си. Животът ме обича - по своему. Той тържествува над мен и ме прави кротка и покорна в ръцете му. Искам да избягам от него, но не искам да го загубя. В смъртта всички сме равни. Не. Не искам да съм като останалите. За мен цялата тази борба с безмилостния живот има смисъл.
    Мечтая за онзи ден, когато най-сетне животът ще спре да ме подмята във водовъртежа си и ще мога да си отдъхна насред сигурно пристанище. Но в какво се изразява това пристанище? Коя е целта, която преследвам?
    Един въпрос, който вълнува най-вече философи и тийнейджъри. Е, аз като един объркан тинейджър винаги съм се питала какъв е смисъла на живота. Когато най-накрая стигнах до твърдото решение, че има за какво да се живее, че има смисъл, дойде ред да се запитам "Какъв е смисълът?Как да го открия?"
    И тогава се замислих.Ами ако разделя двете думи? Смисъл и Живот. Ами да! Също като лист, който разделям на две части. Горе в ляво пиша Смисъл, а в дясно - Живот. И започвам да изреждам. Произволно и асоциативно. Каквото ми хрумне. Под Живот пиша амеба, фотосинтеза, време, тленност, история, приемственост, цивилизация... А под Смисъл - някаква дума изпълнена според мен със съдържание - дом, семейство, деца, успех, щастие... Единственото правило е вертикалната черта на листа... И така докато се изморя. Какво се е получило? Има ли думи от двете колони които да си подхождат? Ами да, разбира се. С "ДНК" свързвам "наследство". С "чехълче" - "живот". Със "семейство" - "щастие".
    Май моите цели в живота се оказаха доста оптимистични. Мечтая за доброто, което аз ще правя, а другите ще ми отвръщат със същото. Дали? Или това моето спокойно и щастливо пристанище е само химера?
    Не знам. Сетих се за майка Тереза. Тя казва: "Когато правиш добро, все ще се намери някой, който да те обвини в корист. Прави добро, каквото и да става."
    Тя е свързала думите добро и корист. И е сложила още една черта на листа. Втора.
    Права е. Не е важно каква е целта ти и какво правиш, а как го правиш. Имаше една стара приказка за майстор на каручки. За него това бил единствения смисъл на животъ му и той правел каручките си с такова удоволствие, с каквото не правел нищо друго. И ето ти я магията. Вложил цялата си душа в начинанието си, той правел най-красивите и здрави каручки. Когато се движели, на хората им се струвало, че чуват песента с която са измайсторени.
    Не е важно каква е целта ти, а това до каква степен си готов да и се отдадеш на търсенето на път за постигането u.
    И ето тук идва мястото на втората черта на листа. Вече имам Смисъл в Живота, но имам ли силата и решителността да намеря и да следвам докрай онзи попътен вятър който ще ме доведе до моето така мечтано пристанище?


    Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма

    Свободният човек е като кораб в открито море. Човек сам трябва да избере посока и да направи усилие да достигне до бряг.
    Човек без цел, какво е? Всеки трябва да има някаква цел в живота си, да се бори, да я постигне, след което да си постави друга и така.... Това дава смисъл на живота. Човек се радва за всяка постигната цел, при всяка несполука е нещастен. Не трябва да склонява глава, а напротив, трябва да се бори и когато иска нещо много силно и истински когато вярва че то може да стане реалност, в един момент то става.
    Доказателства могат да се дадът много. Например когато един ученик иска да изкара отлична оценка по даден предмет, той сяда да учи. Дава всичко възможно от себе си да го запомни и да изкара добрата оценка. Има цел – оценката. След изпитването целта е постигната. Не е толкова важно колко често човек ще си поставя цели, по-важното е каква и колко смислена е целта, която си поставя. Има ли тя смисъл и ще му помогне ли за напред в живота? Човек с неясна цел, така можем да разтълкуваме първата част от сентенцията – „Ако незнаеш кое е твоето пристанище..” нямаш нещо за което да се бориш, да искаш да постигнеш и накрая да се зарадваш от краиния успех.
    „Попътния вятър” – това са мечтите или целите, които те водят напред. Целите на един ученик са да завърши успешно своето образувание, да си намери работа, да осмисли живота си занапред. Ако си представим, че нашите мечти са един остров, а ние сме насред водата, трябва да положим усилия за да достигнем до бряг – до нашите мечти и те да станат реалност. Преди да започне работа всеки я е търсил. Ако искаш да се нахраниш, трябва да си сготвиш – това може би е един от най-простите и еджедневни примери, с които се сблъсква човек.
    Човек трябва да има мечти, да се стреми да ги постига и по този начин да си доставя лично щастите. Човекът без мечти е като лодка без платна. Той незнае накъде да поеме в онова голямо море, брегове има много, но той незнае кой търси, незнае какво иска и затова може да е нещастен.

  3. #3
    Границите на моя език са граници на моят свят

    Ще ми се да мисля, че езикът и светът са без граници, но тук става дума за моя език и за моя свят.
    Мисля си за глухонемите и те разговарят и се разбират по свой начин. Те общуват помежду си в тесен кръг и разменят мислите си по един и същи начин.
    Те са ограничени в употребата на изразни средства, защото за тях езикът е най-малкото средство за общуване. Удивлява ме и моята прабаба от село с употребата на малко, но много точни думи и прости изречения, с които казва толкова много. Например: "Прибрах още една годинка."
    Слушам и образовани хора, които много говорят, а всъщност не можеш да разбереш какво точно искат да кажат.
    Езикът е средство за общуване. Без него всичко е безсмислено.Според умението или неумението ти да го употребяваш, ти си избираш приятелите и хората, с които най-често общуваш, това значи, че и границите на моя език са и граници на моя свят, но значи и друго, че с усъвършенстване на езика или с изучаване на чужди езици, тези граници могат непрекъснато да се разширяват, но могат и да останат едни и същи.
    Според мен човек винаги търси точен езиков израз, макар, че в разговорната реч има много "общи изрази". Той си служи съвършенно с езика, когато притежава богат речников фонд, когато познава езика и го чувства като нещо живо и цялостно. В противен случай, той няма да има избор на езикови средства, ще изпитва трудности и често пъти ще се задоволява с приблизителния или с неточния езиков израз.
    Може би тук е мястото да кажа, че човек не подозира колко много от онова, което е хубаво у него дължи на големите наши писатели. От дете ми се е запечатил в главата образния разказ на Йовков "Нане Стоичковата върба" и ми се иска да намеря в действителност такова дърво с много щъркелови гнезда.
    Днес съществува и шаблонен език, пълен с чуждици, на който могат да разговарят например учениците помежду си, но мисля, че това е временно и става само между хора от една възраст или с еднакви интереси. Ето я границата.
    И все пак, ако границите на моя език са и границите на моя свят, ако те ми се видят малки и скучни, от мен зависи да ги разширя. Това е напълно възможно, защото ако физическото развитие на човека е до определена възраст, то за духовното няма такава.
    Така че границите на моя език са граници на моят свят, но те са променлива величина т. е. те могат да не са едни и същи във времето, в което живея.От друга страна времето в което живея също се променя, то също ограничава пряко или косвено границите на моя свят, но ако разглеждаме езикът не като словестно изражение на чувствата, например езикът на тялото. Това е показателно за единноста и неограничеността, защото този език е разбираем от всички и навсякъде, от някоя африканска държава до най развитата западно европейска или азиатска държава. За това казваме, че границите на моя свят са променливи също както и границите на моя език. Тук стигаме до въпроса колко неограничен може да бъде моят свят. Ограничеността както и неограниченостаа зависят единствено и само от собствения стремеж и възможности. Разширяването на границите на собствения свят е стремеж присъщ за хора, които са духовно неограничени, за хора за които ограниченията не съществуват, или поне не искат да съществуват.

    Границите на моя език са граници на моят свят

    Моят език?!...Този на който говоря?!...Този, който ползвам в ИНТЕРНЕТ или езикът на цветовете в картините ми?!...А може би езикът на жестовете или делата ми?!...
    Езикът – най-голямото зло и най – голямото добро, според онази притча с Езоп…
    Езикът – дали това са думите, които изричам с любов, гняв, уважение или просто книжовния език, на които съм ограмотен?!...
    Границите?!...Човешките, личностните, държавните, етичните или онези граници, в които затваряш себе си?!....
    А може би стените, с които се ограждаш и оставаш неразбран, неоценен или самотен?!...Или пък онези граници, които са ти необходими, за да оцелееш, като личност, решила да проявява доброто начало у себе си и живееща в свят, не толкова толерантен, разбиращ и хармоничен?!...
    Бих могъл да приема, че говоримият от мен език определя границите на хората, които ще разберат моите думи, но нима картините ми могат да се вместятhttp://www.teenproblem.net/forum тук. Цветовете преодоляват бариерите на езика, за тях няма граници, време и пространство.
    Нима “езикът “ в картините на Леонардо, във фреските на Микеланджело, в слънчогледите на Ван Гог има граници?!...Нима толкова години и столетия не е разбран от хората?!...
    Езикът на човешката болка, на човешкото страдание е един и същ-това е тъгата в очите и онази тишина, скрита сред мълчанието или крещенето.
    Това са тишината, болката и самотата, скрити дори в гнева, отчаянието и агресията.
    http://www.teenproblem.net/forumЕзикът на радостта – щастливият погледhttp://www.teenproblem.net/forum и хармонията нима имат граници?!.. Нима радостта и щастиетоhttp://www.teenproblem.net/forum могат да бъдат затворени или неразбрани?!...Езикът на любовта също е космополитен и безграничен.
    Но понякога границите могат да бъдат саморъчно направен затвор, в който човек се скрива от света. Скрива се в едно уютно място, в което се чувства добре. Живее си, там в своята зона на удобство и дори не брои дните на живота си.
    Това са такива едни граници, който не са тежки, те просто поставят дистанцията между теб и различните други, с които няма какво да си кажеш или не би могъл да общуваш. И не защото не ги приемаш, а просто мислите, представите, идеите ви, дори и направените избори са толкова различни…Проблемът не е в различието, а в това какъв път сиhttp://www.teenproblem.net/forum избрал ти самия и как да го извървиш без да нараняваш себе си и другите.
    http://www.teenproblem.net/forumПонякога човек дори да не разбира, че единственият негов враг е този, скрит в самия него.
    В тези случаи човек винаги си намира много основателни причини за оправдание на собственият си мързел, грешки и липса на мотивация. Тогава най-често се оправдава с другите, с неразбирането, дори на езика, с границите, с разстоянията и забравя да погледне в себе си и да открие отговорите в собствената си душа…Защото проблемът на съвременният човек е именно в това – да намери душата си. Мисля, че Малкият принц беше казал, че най-голямата тайна е проста и тя е, че истината се вижда само със сърцето и че най-същественото е невидимо за очите.
    Само че трябваhttp://www.teenproblem.net/forum и още нещо - да имаш сърце, което е отворено за другите и за света около теб. Да имаш сърце, пълно с обич, разбиране и прошка…
    Да имаш сърце, което познава болката и щастието и което не им е позволило да го заключат в граници…
    “Езикът” на сърцетоhttp://www.teenproblem.net/forum нима това не е изкуство, което владеят малцина избрани?!...
    “Езикът” на дъжда, на вятъра, на слънцето…нима всеки е способен да го чуе?!..
    Защото има нещо, което е уникално във всеки човек. Човекът това е вселена от чувства мисли, дела и думи. Понякога чуждите думи нараняват или унищожават това уникалното в човека. Понякога оценката, която ти дават е облечена в думи, като справедливост, учене - неучене, най-важният предмет, бъдещето ти, смисълът на живота ти, стипендията, която можеш да получиш или да не получиш.
    И всичко това са граници, нечии или твои граници, в които можеш “да бъдеш или да не бъдеш”, почти като при Хамлет или само при неговия въпрос…И всичките тези думи се превръщат във въпрос на интерпретация или въпрос на избор. А може би въпрос на подкрепа или стимул?!...Или просто и точно казано граници - граници на усещанията, на представите, въображението, мисленето, вниманието…Граници на изразяване, граници, свързани с моделите на възпитание и с изричаните думи.
    Въпросът за моят език и моите граници е може би част от другhttp://www.teenproblem.net/forum въпрос? …Въпрос, свързан с мислите ми моя път, за това, което искам да стана, за това, което искам да постигна. Въпросhttp://www.teenproblem.net/forum за моя живот и за хората, които срещам по желание или по задължение в него?!...Въпрос за товаhttp://www.teenproblem.net/forum имам ли избор и до каква степен?!...
    Майка ми казва, че човек винаги има избор, важното е дали може да понесе последиците от направения избор. Само че не знам как се определят границите на това колко можеш да понесеш в даден момент от живота си. Възможно ли е да познаваш и да владееш себе си?!...
    Имаше една притча, в която попитали за нещо някакъв мъдрец и той вместо отговор взел една празна чаша и започнал да налива вода в нея. Когато чашата се напълнила и започнала да прелива го попитали не вижда ли това. Той отвърнал, че знанието е един огромен океан, но човекът може да си гребне само толкова от него, колкото може да поеме чашата, която има.
    Може би и с границите на езика е така. Езикът е океан от безкрайност, но човек може да вземе толкова, колкото има вместимост да разбере, ОСМИСЛИ И ИЗПОЛЗВА. И колкото му е потребно.
    Не знам какви са границите на моя език?!...Може би те са измерими с оценката ми по даден предмет в училище, а може би не са?!...Всичко е въпрос на гледна точка. От едната страна - моя успех в училище и от другата – моята личност…
    Знам , че човек върви по своя път с различно темпо. Около него вървят и другите. Някои от тях изостават, други го изпреварват, трети седят дълго и почиват, четвърти се връщат назад или заобикалят…
    Всъщност всичко това е толкова индивидуално…И там някъде по този път, човек среща различни хора и общува с тях…Говори им, но дали те чуват думите му и дали ги разбират е отделен въпрос.
    Понякога не е толкова важно какво ти говориш, аhttp://www.teenproblem.net/forum какво иска да чуе другият, който ме слуша. И тогава той поставя граници на моя език, който би трябвало да достигне до него.
    http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Границите на моя език не са границите на моя свят.
    http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Моя свят е безграничен, защото освен езикът на думите, владея езикът на цветовете и нося в сърцето си музика.
    http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Границите на моя език не са границите на моя свят.
    Защото познавам собствените си чувства, мисли, идеи и желания и винаги се стремя да разбера другите и да им предоставя възможността да бъдат себе си, дори когато са различни и несъвместими с мен.


    Границите на моя език са граници на моят свят

    Представете си свят, в които думите ги няма. В който живеят само звуците на заобикалящата ни среда, но ние не можем да и отвърнем, а само да гледаме безучастно отстрани. Ето защо това, че можем да изразяваме чувствата си мислите си чрез думи ни прави наистина специални. Чрез езикът ние опознаваме човекът до нас- неговата обща култура, възпитание ценности и т.н Но ние виждаме и неговите граници, защото всеки човек е ограничен. Помните ли легендата за "Вавилон"? Хората решили да построят кула до небето и Бог ги наказъл като ги разделил чрез езика. Така той спрял размириците и поставил границите, границите, които са валидни и днес. Да, езикът е свобода, но и затвор. Ако знаеш само български да кажем ти си затворен в рамките на страната ни, защото тотално би се объркал ако си в чужда страна където и понятие си нямаш от техният език. Ето защо границите на моя език, са границите на моя свят. Аз стигам до там докъдето той ми позволи. Аз отивам там до където той ми даде. Ето защо е нужно да го развивам, да не позволявам да бъде замразен от времето, а да видя, да чуя и усетя непознатото, благодарение на него. Неслучайно ученето на различни езици все повече се стимулира в училищата, защото езикът дава бъдеще. Скоро едва ли ще има човек в България, който да не знае английски език. И не само изучават се: френски, руски, италиански, испански, арабски всички учат езици, защото това дава възможност да се докоснеш до първоизточника. С помощта на Интернет не е нужно да пътуваш до Италия за да разбереш "от нея за самата нея". Така неусетно ние разбиваме оковите, които ни придържат към мястото, където сме родени. И политаме в глобалният свят, за да научим, знаем и разберем, за да се променим и развиваме. Определено светът би било по- лесно място за живеене ако я нямаше езиковата граница и всички говорохме на един език, но тогава би било толкова безинтересно. Всяка страна би загубила чара си и специфичността...Не случайно държавите се гордеят със своята уникалност: България с красивата си народна песен, Франция с прочутите си вина, Италия със своите спагети...Въпросът е че ако бяхме еднакви тези различия нямаше да съществуват и тогава бихми били обречени на скука. Ето защо различията са важни, езикът и границите също. Те са предпоставка да полагаме усилия и да вървим напред. Така, че нека не спираме, защото тогава всичко би изглеждало безмислено.

  4. #4
    Molq vi speshno mi trqbva ese na nqkoi ot tezi temi , po jelanie koito si izberete , no mi pomognete molq vi

    Ние не обичаме човека, а неговите качества.
    Съществува достатъчно светлина за този, който иска да види - и достатъчно мрак за този, който не иска.
    Да предвидиш – значи да управляваш.
    Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.
    Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.
    На света има тъй много неща, които не са ми нужни.
    Знам само, че нищо не знам.
    Ние не живеем за да ядем, а ядем за да живеем.
    Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо.

  5. #5
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    От Враца ли си?

  6. #6
    Моля някой да ми помогне имам да пиша есе на тема ''Да познаваш и да мислиш не означава да достигаш до безусловно сигурна истина,а да разговаряш с несигурността''

  7. #7
    МОЛЯ НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ ЗА ЕСЕ по философия 12 клас на тема :
    Тъй като не мога да управлявам събитията, управлявам себе си.“ Мишел дьо Монтен“
    Ако някой помогне много ще съм благодарна до утре ми е предварително благодаря

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си