"Колкото по-малко знае, толкова по-щастлив е човек". "Истината боли!"

Това са все познати реплики, но дали си заслужава да живееш в неведение и отрицание от това, което те заобикаля за да си щастлив? Истинско щастие ли е това? Не ви ли се е случвало да искате да прозрете истината, но когато получите желаното - да не искате да повярвате? Истината е, че пълно щастие няма на този свят и когато нещата изглеждат перфектни - НЕ СА!

Пуснах темата си точно в този раздел, защото любовните разочарования са сред най-силните.

П.П: Лично за мене да знам истината е от фундаментално значение.