Раздялата винаги боли

[mechtaq_za_teb]

Пиша отново. Някои сигурно ще се сетят и за мои стари теми...
Става въпрос за момчето, с което бях, с което се разделихме сигурно 50 пъти за няколко месеца. Това ми се случи отново тези дни... и искам да споделя, че независимо, че с него съм го изживяла толкова много пъти, всеки път боли все повече и повече. Омръзна ми вече да се въртим в този кръг... умирам си да сложа край на това измъчване, само че никога не го слагам напълно.
Държа на него, но той явно вече ме приема за даденост. За нещо, от което едва ли не няма нужда... е насила хубост не става. Но той не знае какво иска. Веднъж ме иска, а после не. Винаги става така. Много пъти ми се доказа, че няма смисъл от следващо събиране, но аз давах и давах шанс на връзката ни с надеждата, че ето този път може да се получи... не. Нещо се скъса още от първата раздяла.
И тук идва моментът, в който аз не мога да разгранича правилно от грешно. Казват ми, че не си струва... аз не знам кое си струва. Чувствам се като изгубена. Гадно ми е без този човек, но не виждам вече смисъл и да съм с него, не защото не го обичам, а защото той явно вече не го прави. Макар и разделени, пак се виждаме(което сигурно е най-голямата грешка). Само че след всеки път ми се плаче, докато на него едва ли... Попитах го "как ти е толкова лесно?" и той отговори: просто не мисля за миналото...
Как..? Как успява? Иска ми се да не е така, да не се събуждам като премазана от автобус без желание за нищо. Отдавна не си спомням какво е истинското щастие... какво е да си сигурен в нещо.
Когато съм до него и го прегърна, макар че сме разделени, усещам една празнота... нищо че е до мен, той вече не е с мен. А така ми се иска всичко да можеше да се оправи...
Преди имах подобна случка, но тези драми свършиха бързо понеже знаех, че така е редно и че не си заслужава да страдам. Защо обаче сега ми е все едно? Някой може ли да ми го обясни? Знам, че е правилно да го оставя, но все едно ще стане още по-зле. Точно така се чувствам... Защо...

[ivcheto0o]

определено раздялата боли,но мисля 4е теб те боли пове4е да си с него.Запази хубавите спомени,защото акао продължавате да се измъ4вате ще останат само спомени за болката.

[FancyGirl]

Според мен сте направили грешка да се съберете още след първата раздяла, когато нещо е довело до разделя един път със сигурност ще се повтори втори-трети ... докато всичко свърши и чуствата изгастнат. Ще те боли ако се разделите права си, но те боли повече да си с него... и да се наранявате с всеки изминал ден докато не разбие сърцето ти напълно. Продължи.. продължи напред и дай шанс на себе си и на сърцето си да е щастливо, макар и с някой друг ... с времето нещата ще се наредят.. Нищо не е вечно

[antifashionshit]

раздели се с него... и си намери занимавка. защо не 2? хоби, някой спорт, нещо такова. колкото си по-заета толкова по-малко ще ти се въртят тези работи в главата

[MaLkaTa_LaDy]

Мила, разбирам те, в подобна ситуация бях до преди половин месец. Най-добре ще е да го оставиш, за дълго. Не искам да казвам завинаги, защото от смисъла на тази дума боли. Не се виждайте, не се чувайте, не поддържай никакъв контакт с него. Само че трябва да си намериш нещо за вършене, които ти харесва, за да запълваш времето. Защото в противен случай допускаш огромната грешка да живееш в миналото, да си спомняш хубавите моменти с него и да си представяш как пак може да е така. Може, така смятам, но трябва време, много време. За това го остави и не допускай мислите за него да влязат в главата ти.

[Linns]

Слагай край.. в същата ситуация съм, но съм прекалено горда, че да продължа.. Не може да позволяваш на някой да те приема за даденост.. Не знам, намери си друг за да го забравиш или си намери някво хоби.. ако имаш възможност се отдалечи от него.. Каквото и да е, но сложи край.. Една връзка веднъж стигнала до раздяла, не един, не два, не три, а много пъти, няма никакво бъдеще.. Знам го от личен опит..

[mechtaq_za_teb]

Слагай край.. в същата ситуация съм, но съм прекалено горда, че да продължа.. Не може да позволяваш на някой да те приема за даденост.. Не знам, намери си друг за да го забравиш или си намери някво хоби.. ако имаш възможност се отдалечи от него.. Каквото и да е, но сложи край.. Една връзка веднъж стигнала до раздяла, не един, не два, не три, а много пъти, няма никакво бъдеще.. Знам го от личен опит..

Мда, именно. Просто ми се иска да не се чувствам така... Искам да съм усмихната и жизнена и да не гледам на нещата от тази страна. Защото нали всяко зло е за добро...

[valdesbg]

Ех...

Самонавиването е лошо нещо.Помогни си сама за да ти помогнем и ние... няма как иначе да стане.

[BuBuy]

Пиша отново. Някои сигурно ще се сетят и за мои стари теми...
Става въпрос за момчето, с което бях, с което се разделихме сигурно 50 пъти за няколко месеца. Това ми се случи отново тези дни... и искам да споделя, че независимо, че с него съм го изживяла толкова много пъти, всеки път боли все повече и повече. Омръзна ми вече да се въртим в този кръг... умирам си да сложа край на това измъчване, само че никога не го слагам напълно.
Държа на него, но той явно вече ме приема за даденост. За нещо, от което едва ли не няма нужда... е насила хубост не става. Но той не знае какво иска. Веднъж ме иска, а после не. Винаги става така. Много пъти ми се доказа, че няма смисъл от следващо събиране, но аз давах и давах шанс на връзката ни с надеждата, че ето този път може да се получи... не. Нещо се скъса още от първата раздяла.
И тук идва моментът, в който аз не мога да разгранича правилно от грешно. Казват ми, че не си струва... аз не знам кое си струва. Чувствам се като изгубена. Гадно ми е без този човек, но не виждам вече смисъл и да съм с него, не защото не го обичам, а защото той явно вече не го прави. Макар и разделени, пак се виждаме(което сигурно е най-голямата грешка). Само че след всеки път ми се плаче, докато на него едва ли... Попитах го "как ти е толкова лесно?" и той отговори: просто не мисля за миналото...
Как..? Как успява? Иска ми се да не е така, да не се събуждам като премазана от автобус без желание за нищо. Отдавна не си спомням какво е истинското щастие... какво е да си сигурен в нещо.
Когато съм до него и го прегърна, макар че сме разделени, усещам една празнота... нищо че е до мен, той вече не е с мен. А така ми се иска всичко да можеше да се оправи...
Преди имах подобна случка, но тези драми свършиха бързо понеже знаех, че така е редно и че не си заслужава да страдам. Защо обаче сега ми е все едно? Някой може ли да ми го обясни? Знам, че е правилно да го оставя, но все едно ще стане още по-зле. Точно така се чувствам... Защо...

И аз се чувствам по абослютно същия начин,знам какво ти е със моя сме същите късаме събираме се и от всичко винаги страдам аз.Не знам какво да те посъветвам,може би трябва да бъдеме по силни и да не се връзваме толкова...

[sh3_1s_7h3_0n3]

Права си, че да се виждате е най-голямата грешка.
От личен опит мога да ти кажа, че колкото повече се виждате, а де факто не сте заедно, толкова по-наранена, объркана, нещастна ще се чувстваш. В момента, в който прекъснеш всякакви взаимоотношения с него, ще ти стане 100 пъти по-лесно, бъди сигурна. Изживях го мнооого скоро и точно това установих. Гадно ми беше без него, но по-гадно ми беше да водим някакви безсмислени разговори, да се правим, че сме приятели, а всъщност да сме си никакви. Затова след като се отдръпнахме максимално един от друг, тогава наистина се чувствах спокойна. Да, пак страдах, пак ми беше неприятно, но се чувствах мнооого по-облекчена, че не знам къде е, не знам какво с кого прави и се стараех и да не го мисля.

Да си до него, а да сте си далечни е мнооого по-мъчителния вариант. Много по-. Отдръпни се в първия възможен момент. Дори нищо не му казвай. Ако те потърси, отговори му, но се дръж хладно, на дистанция, все едно не ти пука, колкото и да изгаряш от вътре.

[BigFakeSmile]

Мила, разбирам те, в подобна ситуация бях до преди половин месец. Най-добре ще е да го оставиш, за дълго. Не искам да казвам завинаги, защото от смисъла на тази дума боли. Не се виждайте, не се чувайте, не поддържай никакъв контакт с него. Само че трябва да си намериш нещо за вършене, които ти харесва, за да запълваш времето. Защото в противен случай допускаш огромната грешка да живееш в миналото, да си спомняш хубавите моменти с него и да си представяш как пак може да е така. Може, така смятам, но трябва време, много време. За това го остави и не допускай мислите за него да влязат в главата ти.

далеч от очите, далеч от сърцето!
тегли една майна..трудно е, но хората са казали, че няма нищо по-силно от човешката душа, има хора с далееч по-сериозни проблеми
нека мине малко време и ще дойде следващия "принц" на който се постарай да завъртиш главата и да не оставаш наранена ти!