При раздяла винаги налитат такив мисли - няма да срещна като него друг,няма да го забравя,няма да спра да го обичам и т.н и т.н
Ше го забравиш,време му е майката.Като се замислиш на кво се подлагаш,кво следва да направиш?Да продължиш да тичаш със затворени очи или да вземеш нещата в свои ръце?На думи знам,че звучи лесно,ма като вече нямаш избор ше го направиш.Просто не чакай да се стига до там.