.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Помогнете мииии утре имам изпит по Философияяяя :(

    Трябва ми спешно по Философия на тема " Философия на ренесанса " никъде немога да намеря някакъв материал по темата и затова искам да попитам Вас !

  2. #2
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 534
    Основни идеи във философията на Ренесанса

    Пътят, зараждащ новото научно и философско мислене, се появява от
    тържеството на естествознанието, както и от значителните постижения на
    експерименталния метод. Философията на Ренесанса определя направленията,
    естественонаучно и натурфилософско да изиграят своята роля при
    надмощието над схоластиката. Човекът се променя, а връхна точка става
    неговата всестранност – започва да проявява интерес към всичко, което го
    заобикаля като осъжда стария, средновековен аскетизъм и поставя
    свободния избор като главно условие за дейността си. Централна фигура,
    олицетворяваща горните идеи, която въплъщава универсалността на
    Ренесансовите майстори е Леонардо да Винчи (1452 – 1519г ). Леонардо
    твърди, че винаги практиката е длъжна да бъде издигната на добра теория.
    Той разбира природата като съвкупност от явления, а вътрешната и същност
    като деятелно начало, завеждащо към Бога. Последният е един вид гарант
    за необходимостта на всички природни закони. Тя става като книга на
    действителността, стремеж към знанието. Новата космогония налага
    съображенията, че земята не е център на вселената и пространството се
    представя като вертикал. Разделението на света от теологичните системи
    на тленно-земно и нетленно- небесно, започват да заемат място в
    системите на планетите и звездите като образуват вселената по
    коперниканската теория. Освен тези характеристики, ренесонсовият дух
    нанася тежък удар върху църковната йерархия ( обезмисляйки я в известна
    степен) и десакрализацията на космоса. Новата представа, която се
    изгражда е еднородността на физическото пространство и безконечността на
    вселената. В тази ренесансова картина присъства сенсуалистичен (от лат.
    sensus, което озн. “усещане”) и рационалистически подход. Те са
    отражение пък на великите открития във всички сфери на човешкия живот.
    Опитността все още не се застопорява със строгия научен експеримент, но
    започва изследването на природата с непосредствени наблюдения и опити,
    които изкореняват неподплътените, схоластични символи. Ренесансът е
    преход към действително научно постижение, което, както при всеки период
    на дадена наука, се крепи на предходния. Въпреки това изучаването на
    природните закони, чрез немалко натурфилософия, откроява постиженията на
    “великите италиянци” и води до построяването на качествено-нова,
    ценностна система.

    Философията на Ренесанса, диалектически цялостно представя неразривното
    единство на отношението човек – природа. Тласъкът, който приема науката
    въобще принадлежи на ренесансовите мислители и учени: Пико де-ла
    Мирандола (1463-1494г), Леонардо да Винчи, Мишел Монтен (1533 – 1592г),
    Галилео Галилей (1564 – 1642 г), Джордано Бруно (1548 – 1600г) и Томазо
    Кампанела (1568 – 1639г), въплътили хуманистическия идеал в стремежа за
    пълно съвършенство, във всеобщото мироздание, единствено чрез
    възможностите на личността.

    М

    “ Въздухът е живо качество, когато кротко пребивава в дадено нещо, и Св.
    Дух царува в кроткостта на въздуха, и всички твари изпитват радост в
    нея”. (по изд.к. “Хр.Ботев,1995). Бьоме смята, че качествата на нещата
    са отражение на духовната природа към материалната. Бог, продължава той
    е изцяло духовен и неговата сила е чрез Св. Дух да създава природата
    като връзката именно в този творчески акт с материята, е един
    последователен натурализъм, водещ до мистическото поглъщане на света от
    духовната сила на този Създател. Дуализмът ( от лат., duo, озн. “два”) е
    друг проблем, който придава и етически привкус във философията на Бьоме.
    Той разделя света на добро и зло като едни качества съответстват на
    доброто до определен момент в своята природа, а след него се превръщат в
    зли (яростностни), за да се подържа равновесието в света. Студът и
    зноят, успяват в своята добра страна да господстват над всички неща в
    природата, но стават пагубни в определен момент, когато се смесят с
    други качества, светлината например. Въздухът и водата произхождат от
    студа и зноя и така до образуването на трите стихии в природата – огън,
    въздух и вода. Бьоме разкрива един безкончаем диалектически процес, при
    който светът се разтваря в Бога. Божествената Троица е диалектическото
    начало, което саморазкрива борбата на стихиите за надмощие на
    противоположностите като вътрешна множетвеност на веществеността.
    Немският мислител доста конкретно обяснява качествата на нещата, но,
    както и всички останали представители на схоластиката, не представя
    някаква реалия, чрез която да се демонстрира именно тайнственият начин,
    по който Бог се свързва с природата. Разбира се човешката мисъл достига
    до дадена конкретност и фактология, която нараства в научни теории и
    открития и демонстрира всеобхватността на Бог като го свързва с
    природата или доказва съществуването му, обособявайки, създадените от
    античността категориални “апарати”, чрез които именно тези
    доказателства, са възможни да съществуват и така да отвеждат до Бог.
    Човекът от Новото време се превръща в универсалия, която довежда до
    самия предел на съществуващото. Вече не Бог е абсолютът, който
    предопределя всичко останало, а човекът във всичките си проявления на
    приспособяване към заобикалящото го. Тук свободомислието на Възраждането
    бива продължено от атеизма на Новото време като “нахлуващия” емпиризъм (
    от гр. Empeiria, което значи “опит”) и рационализъм ( лат. rationalis,
    което значи “разумен”) нескрито се отнасят с пренебрежение към своите
    предшественици, макар зад методиката им да “стои”
    схоластико-ренесансовия пантеизъм. Но човек не може да забрави Бога,
    затова всички мислители, които ще разгледам занапред, имат опората на
    религиозните учения и възпитания, въпреки обвързващата свобода на
    просветителите.



    Текст: Я. Бьоме, “Аврора или изгряващата утринна Заря”, по изд.к.”Хр.
    Ботев”, С 1995 ” Тук трябва да се спрем на това какво означава и какво
    представлява думата качество. Качеството е подвижността, изменението и
    действието на всяко едно нещо, както например зноят, който жари, разяжда
    и привежда в движение всичко, което попадне в него, и което не съвпада с
    него по свойства. Той на свой ред, озарява и стопля всичко онова, що е
    студено, влажно и тъмно, и прави мекото твърдо. Той обаче съдържа в себе
    си още два вида, светлината и яростността; за тях трябва да се отбележи
    следното.

    Светлината или сърцевината на зноя сама по себе си е приятно, радостно
    зрелище, жизнена сила, озарение и гледка на нещо, намиращо се в
    далечината, и част или извор на небесното царство на радостта. Защото тя
    е това, което на този свят прави всичко живо и подвижно, всяка плът,
    както и дърветата, листата и тревата растат на този свят със силата на
    светлината и живеят в нея както в доброто.

    Но от друга страна зноят съдържа в себе си яростта, така че той жари,
    разяжда и погубва; тази ярост извира, движи се и се издига в
    светлината, и прави светлината подвижна, и те се борят и сражават
    помежду си в двойствения си източник, като в едно цяло. И те наистина са
    едно нещо, само че нещо, което има двоен източник.”

  3. #3
    Че това по философия ли е ?

  4. #4
    Само първите два абзаца се отнасят до темата. Бьоме има връзка, но той стои малко встрани от "главния път".

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си